Лира Литературно-рекламна Агенция
Смразяващите кръвта описания от книгата се сбъдват
Джордж Оруел издава романа си през юнските дни на 1949-а. Едва половин година по-късно издъхва. И сякаш се задвижда адска машина, която превръща написаното от него по страниците на книгата в реалност. Роден като Ерик Артър Блеър, той е публицист и журналист – появява се на бял свят в Британска Индия, където баща му е чиновник. Самият Ерик се препитава, като работи в полицията на Бирма, докато учи. Виждайки отблизо методите на колониална сила като Великобритания, той възприема лява ценностна система. Появата на Сталин на политическата сцена обаче му действа отрезвяващо. Така че в крайна смета възприема себе си като социалдемократ и сипе критика върху всички тоталитарни режими по света. Точно своите представи докъде може да стигне тоталитарната държава описва в „1984“. Макар че Оруел предупреждава, че вижда наченки на съдържанието на книгата си навсякъде наоколо, неговите съвременници по-скоро възприемат романа като фантастичен. Днес ситуацията е друга и много от „предсказанията“ на писателя са всекидневие.
Примери от сюжета на романа много
Всеки от героите на книгата му например има у дома си телевизор, който няма как да бъде изключен. Чрез него държавата свежда до вниманието на всички одобрена за публикуване информация, но в същото време чрез това устройство се подслушват и следят всички. В много случаи днес мобилните ни телефони функционират по същия начин. При това много по-ефективно, отколкото Оруел може да си представи, понеже не са приковани към стената, а ги носим навсякъде със себе си. Функцията за разпознаване по лицето например е едно към едно с описаното от писателя.
По страниците на романа непрекъснато се води война, като управляващата партия поддържа страха на хората от външен неприятел. Геополитическото разделение в книгата му сочи, че конфликтът е между три суперсили. Ако разделим внимателно света днес на зони на влияние, ще получим същите очертания, каквито е използвал писателят преди 76 години.
Манипулацията е ключов елемент
Интересното е, че партията контролира хората по един необичайно лесен начин – по телевизията тече безкраен поток от евтина забава. Така че не е и нужно да се прави кой знае какво, тъй като съзнанието на т. нар. пролетариат е изцяло погълнато от тежката работа, грижите за дома, дребни спорове със съседи, гледане на филми, футбол, пиене на бира и залагане… сякаш годината е 2025-а.
Министерството на истината, което писателят описва, има за отговорност да поднася цялото забавно съдържание, като разбира се, то служи за пропагандни цели. Сега си представете съвременните телевизии, социалните мрежи с техните алгоритми за налагане на съдържание. Изолирани от реална информация, много потребители попадат в т. нар. „балони“, чрез които се отхранва ненавист и омраза към чуждото мнение. Оказва се, че фантазията на Оруел е била бледа.
1984-а сякаш е безкрайна… От излизането на книгата, та до днес
Подсказва и раждането на изкуствения интелект
Самото съдържание в една или друга област според книгата се създава от уред, така че творчески процес на практика липсва – комисия решава в каква посока да се ориентира работата на уреда и музикалното произведение или книга е налице. Книгите всъщност са сравнени с връзки за обувки – усилията по изработката и на двете са еднакви.
Днес ботове направляват комуникацията ни с банки, платформи за пазаруване или пък избора на почивка. Изкуственият интелект е разпрострял мрежа, която на практика не виждаме, но се знае например, че в „Амазон“ вече има огромно количество книги, генерирани точно по начина, който описва Оруел преди 76 години.
Интересна е и политическата система, която предлага писателят
Властта е разпределена между едва четири министерства, като наименованията им всъщност нямат нищо общо с истинската им дейност – това на мира подклажда войната, това на истината пък непрекъснато манипулира… Точно това е и основа на сюжета – Уинстън Смит, главният герой на романа, има за задача да пренаписва статии, така че да отговарят на партийната линия. При това на особен език, наречен новговор – чуйте в новините как говорят съвременните чиновници и ще се убедите, че той вече съществува! Дори сме го издигнали на по-високо ниво с помощта на фалшиви новини и „алтернативни мнения“. Да не говорим за безкрайните изопачавания на истината в официалното пространство, игрите между отделните власти, които са се превърнали в карикатура на държавата. Например един толкова лелеян от мнозина закон за регистрация на чуждестранни агенти би предизвикал тънка иронична усмивка на лицето на самия Оруел. Защото 1984-а сякаш е безкрайна… От излизането на книгата, та до днес.
