Лира Литературно-рекламна Агенция
Гари Снайдър е представител и на течението екофилософия
Ролята сред бийт поколението на родения през май 1930-а поет е дотолкова важна, че Керуак се вдъхновява точно от него за една от книгите си. С времето Снайдър започва да се увлича от дзен будизма и се превръща в истински гуру на грижите за околната среда.
Звездният миг в литературата за него пък е спечелването на „Пулицър” през 1975-а и Американска литературна награда девет години по-късно за своята поезия. Донякъде пресъздава на практика идеите на Торо, защото е отраснал в гора, което не пречи да изгради богато личността си и да се окаже в центъра на много събития от културния живот в родината си през голяма част от миналия век.
Чете например творбите си редом с Алън Гинсбърг в легендарната санфранциска галерия Six. Керуак описва приятелството си с Гари Снайдър в своята книга-легенда „Бродягите на Дхарма”. Романът излиза през 1958-а и съдържа разказ за реални събития, случили се след издаването на знаменития „По пътя”. В центъра на събитията са точно Керуак и Снайдър, макар и с измислени имена.
Снайдър е дипломиран литературовед, като има диплома и за антрополог, отлично говори японски и китайски. Увлечението му към будизма го отвежда в будистки манастир, където живее известно време
През 50-те една друга легенда – Лоурънс Ферлингети, го нарича „Торо на битниците”. С Гинсбърг пък предприема едно от големите си приключения – пътуване до Индия. Жива обаче остава и връзката му с културата на коренните обитатели на Америка – индианците. „Сред интересите, които следвам цял живот – споделя в едно интервю, – са опитите да комбинирам биологията с мистика, праистория и всеобхващаща теория.” За поезията си твърди, че опитва да запълни празнината, която остава между природата и културата, като търси начин интеграцията им да продължи.
Животът на Гари Снайдър е предмет и на документален филм от 2010-а. The Practice of the Wild има премиера на кинофестивала в Сан Франциско.
