Легендата Керуак: „Всичко ми принадлежи, защото съм беден”

преди 5 дни Автори, Откъси, Свят, Читатели

Изминаха 55 години от смъртта му

Бъдещият писател има трудно детство – белязано от проблемите на епохата. Икономическата криза оставя тежък отпечатък върху неговото семейство. Въпреки това на много места той описва дома си в Масачузетс като място на спокойствие и сигурност. Тези мигове остават единствени в недългия му живот – отива си едва на 47, на 21 октомври 1969 г.

Бийт генерацията, към която традиционно го причисляваме, е поколение, което иска да усети наслада от живота, да го превърне в страстно изживяване. В медиите обаче – особено тогава, често те биват описвани като хора, които търсят бунт и междуособици. „Аз съм католик – коментира това самият Керуак, – вярвам в реда, в нежността и религията.“ Годината е 1968-а, буквално след месеци земният му път ще приключи.

Звучи абсурдно, но Керуак не харесвал сдобиващите се с все по-голяма популярност хипита. Самият той дори заявява – на шега или сериозно, че те са създадени от врага в Студената война тогава – СССР. Според Керуак, това бил един от инструментите, целящи разложение на Америка.

По това време писателят разчита само на алкохола, за да избяга от проблемите на света ни. Започва да пие много след като „По пътя“ се сдобива с успех – знаменитият роман излиза през 1957 г. Тогава медиите го нарочват и започват да водят целенасочена кампания срещу него. Често измъкват само думи от интервютата му, обиждат го, та да заприлича на глупак. Алкохолът спуска завесата пред всичко това, помага му да не мисли, да пише, да живее.

А точно Керуак се превръща във вдъхновение за цяла вълна от писатели от миналото столетие – сред тях един Кен Киси. Дори Боб Дилън многократно признава, че се вдъхновява за творчеството си именно от книгите на Керуак.

Лесно обяснима е и непоносимостта на писателя към хипитата – с годините той става все по-десен в разбиранията си, все по-самотен. Сред хората, на които безкрайно разчита, е Нийл Касиди, също поет и творец, който всъщност си отива само месеци преди самия Керуак – още по-млад, на 41.

Днес легенда, писателят е имал много таланти – можел е всъщност да бъде добър спортист, да напредне в кариерата на военен… Вместо това решава да се изгуби в живота по един неповторим начин, останал негова запазена марка до днес. Пише, без да продава книгите си добре, скита с онези безделници, които също ще станат легенди – например Гинсбърг или Бъроуз. Музиката и религията правят останалото, та да се появят книги като „По пътя“ или „Бродягите на дхарма“.

Накрая алкохолът го довършва – и без друго той не иска да има нищо общо със славата или обикновените човешки стремежи. Това го прави легенда – и точно по негов вкус, трудно ще откриете книгите му сега в нашите книжарници. Иска се усилие, та да ги прочетете.

Трудно ще откриете книгите му сега в нашите книжарници. Иска се усилие, та да ги прочетете

Ето малко от грапавите мисли на Керуак

„Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен.“
„По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.“
„Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността.“
„Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.“
„Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.“
„Всичко ми принадлежи, защото съм беден.“
„Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.“
„Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.“
„Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.“