Начало / България / С книга да ни върви на Гергьовден

С книга да ни върви на Гергьовден

Мистична атмосфера витае в деня на Свети Георги победоносец – един от най-големите мъченици в православната църква. На Гергьовден според поверията, всичко от небето и земята предвещава изобилие, дори в млякото на овцата, родила първото агънце за годината се потапя паричка, а масата трябва да изглежда така, както би ни я поднесла самата природа.

217895_bimages

Днес където и да сме, пред икона, или пред книга, да отправим своята тиха молитва за здраве и закрила, за себе си и своите близки. Да вярваме в малките подвизи, чистите помисли и добрите хора. Предлагаме ви откъс от романа “βλάχος” на Николай Янков и Елена Щерева. С това име се наричали каракачаните – пастири от Ямболския край, които управлявали огромни стада между планината и равнината, като между горния и долния свят. Животът им бил изтъкан от обреди, богоязливост и свободомислие. Всяка страница тук напомня чеиз от стара ракла, пази неподправена чистота и идва да напомни на днешния човек, че е номад по душа, каквито са били предците му по тези земи.

“Стрижбата е само началото, защото баш празникът на всички празници е Ай Йоргос – Гергьовден. Тогава овчарите хептен отхлабваха поясите, разкъсваха тесните ризи, в които ги бяха държали студените дни, разгорещяваха се с гюмюрджинско вино, с пехливанлък и още барутна веселба. Казваха те „Край!” на снежния душевадец, дето изсмукваше силиците на света и го превръщаше в ошав. Шурваше кръвта на курбанлиите овни и наквасяше кипналата, млада земя. Децата тичаха на воля, белязани с червени кръстчета по челцата, търкаляха се в лековитата гергьовска роса и свиреха с крушови листа. Знаеше се, че около тоя ден всичко, до което се допре човек, е целебно. И водата в потоците, и тревата по моравите, че и убитите по това време змии.
Но нищо не успяваше да зарадва овчарите така, както гергьовският дъжд. Друг като него нямаше, толкова чакан и почитан. Реките се наливаха и възвисяваха глас, а това беше сладко обещание за номадите. Това беше храна за баирите, храна за ливадите, за овцете, а оттам и за хората. Всяка капка дъжд беше златна жълтица, затова и на устните на всички само едно звучеше: „Здраве и берекет да има!“ Не ще и дума, доволни щяха да са и планинските селца, та с радост да посрещнат скитащите пастири, защото щом на едните работата спори, то и на другите ще им върви.”

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!