Начало / България / И написа Георги книги, и людете четоха…

И написа Георги книги, и людете четоха…

Светъл Гергьовден, скъпи приятели, читатели, именици, паметници и вие, хора, за които всеки нов ден бележи една малка победа! Пак имаме повод да затворим очи в смирение или патриотична съпротива пред иконата на Свети Георги, а после да разгърнем страници, за да попием от тях съзидателност и себеотрицание. За кой ли път ви приканваме да почетете с книга някого, чието име въплъщава опората на земеделеца и храбростта на чудотвореца. Сега, повече от всякога, ни е нужна словесна сила, с която да устоим на грохота на времето. Изборът в книжарниците е голям, подаръкът от български автор, кръстен Георги – запомнящ се, Историята – поучителна, а пролетта – вдъхновяваща. IMG-20170505-WA0001

Вижте специалната селекция на „Хеликон“ за празника тук – https://l.helikon.bg/all/tag/6%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9%20-%20%D0%94%D0%B5%D0%BD%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 

Лира.бг. ви поздравява със стихотворение на поета Георги Константинов. 

ДНЕШЕН ДЕН

Колко смешни напъни и болки,

дребни страхове и смехове!

Колко запъхтени обиколки

в сянката на ниски върхове!

 

Боже, как пилеем дните!..

Глухо тътне битката за бит…

Сякаш ще живеем със орлите.

Сякаш сме от мрамор и гранит.

 

Плащаме със мигове броени

всяка малка радост и злина…

Ще извършим подвиг

в друго време.

Или в други полувремена.

 

Бъдещето чакаме с охота –

все натам обръщаме чела…

Ала не е вчерашен живота:

вярва само

в днешните дела.

Прочетете още

021+

Гергьовденското ни хоро е от думи

Много от любимите ни писатели носят точно това име Хубав ден Великден – още по-хубав …

Един коментар

  1. Огнян Стамболиев

    ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
    ПРИЯТЕЛСКО ПИСМО
    На Огнян Стамболиев
    О, мои приятели!…
    Навярно сте прави:
    „ Твоята муза не изостави!”
    Но изостави ме моето здраве.
    Шансът паричен – и той се забави.
    Нова любов не ме забеляза.
    Древен приятел сред път ме заряза.
    Всички възторзи мълчат зад баира.
    Само аз дрънкам с отчаяна лира.
    Моята муза е с мен – то се види…
    Просто няма
    При кого друг да иде!
    В. „Стършел”, бр. 18 – 2017.