Начало / България / И написа Георги книги, и людете четоха…

И написа Георги книги, и людете четоха…

Светъл Гергьовден, скъпи приятели, читатели, именици, паметници и вие, хора, за които всеки нов ден бележи една малка победа! Пак имаме повод да затворим очи в смирение или патриотична съпротива пред иконата на Свети Георги, а после да разгърнем страници, за да попием от тях съзидателност и себеотрицание. За кой ли път ви приканваме да почетете с книга някого, чието име въплъщава опората на земеделеца и храбростта на чудотвореца. Сега, повече от всякога, ни е нужна словесна сила, с която да устоим на грохота на времето. Изборът в книжарниците е голям, подаръкът от български автор, кръстен Георги – запомнящ се, Историята – поучителна, а пролетта – вдъхновяваща. IMG-20170505-WA0001

Вижте специалната селекция на „Хеликон“ за празника тук – https://l.helikon.bg/all/tag/6%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9%20-%20%D0%94%D0%B5%D0%BD%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0 

Лира.бг. ви поздравява със стихотворение на поета Георги Константинов. 

ДНЕШЕН ДЕН

Колко смешни напъни и болки,

дребни страхове и смехове!

Колко запъхтени обиколки

в сянката на ниски върхове!

 

Боже, как пилеем дните!..

Глухо тътне битката за бит…

Сякаш ще живеем със орлите.

Сякаш сме от мрамор и гранит.

 

Плащаме със мигове броени

всяка малка радост и злина…

Ще извършим подвиг

в друго време.

Или в други полувремена.

 

Бъдещето чакаме с охота –

все натам обръщаме чела…

Ала не е вчерашен живота:

вярва само

в днешните дела.

Прочетете още

021+

Гергьовденското ни хоро е от думи

Много от любимите ни писатели носят точно това име Хубав ден Великден – още по-хубав …

Един коментар

  1. Огнян Стамболиев

    ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
    ПРИЯТЕЛСКО ПИСМО
    На Огнян Стамболиев
    О, мои приятели!…
    Навярно сте прави:
    „ Твоята муза не изостави!”
    Но изостави ме моето здраве.
    Шансът паричен – и той се забави.
    Нова любов не ме забеляза.
    Древен приятел сред път ме заряза.
    Всички възторзи мълчат зад баира.
    Само аз дрънкам с отчаяна лира.
    Моята муза е с мен – то се види…
    Просто няма
    При кого друг да иде!
    В. „Стършел”, бр. 18 – 2017.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...