Лев Толстой: Силата на правителството се крепи на невежеството на народа и то много добре знае това, и затова винаги ще се бори против просвещението

На 20 ноември 1910 година в село Астапово приключва земният път на Лев Толстой. По-точно – земният път на тялото му. Докато всичко онова, което е създал безсмъртният му дух, е живо и днес.

Ромен Ролан и Стефан Цвайг ни правят неволна реклама, като тиражират в своите биографии за великия руски писател версията, че в края на живота си той се запътва към България. Дори и да не е точно така, нашата страна също може да се брои за негова родина – защото тук повече от век живеят хора, които ценят, обичат и предават на деца и внуци неговата величествена мъдрост, облечена в простота и обич към човека.

Да си припомним нещо от нея!

 

Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.

Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.

За да живееш честно, трябва да се разкъсваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш… и вечно да се бориш и да отричаш. А спокойствието – това е душевна подлост.

Старостта е най-неочакваното нещо в живота.

Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат.

В една усмивка се крие красотата на лицето: ако усмивката добавя прелест към лицето, то е прекрасно, ако не го променя – то е обикновено, ако го разваля – то е глупаво.

Аз съм сериозно убеден, че светът се управлява от напълно луди.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Децата не можеш да уплашиш със суровост. Те не понасят само лъжата.

Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота.

Безумците винаги постигат своите цели по-добре от останалите, защото те нямат никакви нравствени прегради, нито срам, нито справедливост, нито даже страх.

Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото.

Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.

Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.

Прави каквото трябва, да става каквото ще.

Знанията са оръжие, а не цел.

Въпросът не е да знаеш, а да знаеш само необходимото.

На човека е даден разум, за да се избави от онова, което го безпокои.

Най-великите истини са най-прости.

Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.

Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица – някаква награда  – пак не е добро. Доброто е извън веригата от причини и следствия.

Истинската мъдрост не е многословна.

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото… и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.

Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.

Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.

Да обичаш – значи да живееш живота на този, когото обичаш.

Смъртта е събуждане от съня на живота.

Човешката душа е като стъкло. А Бог е светлината, която преминава през него.

Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.

Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта – в това, че усъвършенстването се прекратява. Това, което се стреми към съвършенството, само променя формата си.

Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато вечно съществуващата обич между теб и хората е нарушена от нещо. И трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората. Тя винаги съществува.