Лира Литературно-рекламна Агенция
„Ако човек живее, той все в нещо вярва“
Днес попадаме на едно много приятно издание на издателска къща „Кръг“, което носи на корицата си името на световноизвестния класически руски писател Лев Толстой и неговите гениални идеи – „Изповед“ (превод Денис Коробко, 128 стр.). На задната корица четем възможно най-точното кратко описание на автора, ако въобще е възможно да се направи такова: „Лев Толстой – благородник по рождение, осиротял рано, взел участие в Кримската война, пожънал нечуван писателски успех с романите си „Война и мир“ и „Ана Каренина“ – преживява пълен духовен крах на 51- годишна възраст. По време на този срив именитият руски класик поглежда назад към живота си и го определя като безсмислено зло.“ Точка. Кратко и ясно. И няма причина да бъде по друг начин написано, след като ни предстои да разлистим така съкровената, емоционална и прочувствена „Изповед“ на гения от Ясная Поляна.
„Изповед“ е есе, което е повече обръщение към себе си, отколкото към читателя. Но именно поради тази причина ние имаме възможността да надникнем в изстрадалата руска душа на великия класик. Усещаме отрицанието от досегашните му ценности, които са заемали място в живота му. След тази изповед както Толстой, така и ние изплуваме от дълбоките води на ума му с нови виждания за света и това какво е истински важно за човека.
„Изповед“ е описание на прехода на автора с гореща кръв от един начин на мислене към тотално различен нов – житейски преврат, така важен да се случи на всеки здравомислещ, но и духовен човек. В един определен етап от живота на Толстой всичко светско му опротивява, но и не само – всяко творчество, всяка мода, всяка нагласа – всичко се оказва просто един каприз… детски каприз, вътрешен порив на плътта да бъде задоволена и нищо повече.
За единствено смислено и истинско на този свят Лев Толстой приема ежедневния живот на истински трудещия се човек. На този, върху чиито рамене се крепи цяла държава. На този, който няма време да бленува и твори, а само и единствено да мисли за своето оцеляване и това на най-свидното му – семейството и Бога. Всичко останало е суета и гонене на вятър, която няма никаква стойност, в колкото и красиви дрехи да е облечена тя.
Такива са ценностите на Толстой във втората половина от живота му. Ако вие също усещате безсмислието и пошлостта на всичко, което ви се налага да понасяте от медии и обкръжение, то „Изповед“ е вашето четиво. То ще ви отведе в дълбините на ума и душата на един велик интелектуалец, където ще срещнете съмишленик, от който да почерпите съвет за справяне
