Отпускат психиката – заедно това изпълват с бодрост, че и оптимизъм… Успяват да трансформират съзнанието и да го отворят за хубавото около нас. 10 заглавия, побрали мъничко тъга и толкова много усмивки
Обичаме да казваме, че книгите са врата към света.
Всъщност дори тези думи – че книгите са врата към света, са родени от един писател, Стефан Цвайг. Той казва преди близо 90 години в едно свое есе, че нищо друго не пръска толкова светлина като книгите. На есето си слага точно това заглавие – Книгата като врата към света.
Психолозите пък се занимават с нещо друго
Те търсят какво точно се случва в човешкия мозък, че възприемаме книгите така положително. Най-важният процес е всъщност този на асоциативното мислене. Простичко казано, четената от нас книга отприщва поток от мисли в съзнанието ни, който се съотнася към нейната материя. Значи е вярно още нещо: каквото четеш, такъв ще станеш.
Книгите сглобяват в нас картината на хубавото
И наистина, още от най-ранна детска възраст ни съпровождат именно такива заглавия, които разказват прекрасни и прелестни истории. Те помагат да сглобим в съзнанието си картината на света като едно красиво място. Място, което предлага сигурност, а заедно с това е пъстро и забавно.
После идва периодът на откривателството. Тийн книгите в наше време обикновено са именно такива – те разрушават романтичната представа за живота и градят много по-сурова действителност, понякога брутална.
Но и като пораснем, книгите ни оказват все такова деликатно влияние. Огледайте се например в книжарница и ще видите, че жените, които разглеждат романтични четива, излъчат една особена мекота.
Книгите помагат да стигнем до важни изводи
Това качество е от най-ценните, които притежават… При това отварят прозорче към изводи, които преди са ни убягвали. Затова е много важно с какво точно храним съзнанието си. Независимо дали говорим за роман или нехудожествена литература, истински добрата книга избягва готовите отговори. Тя по-скоро създава или описва една действителност, в която да намерим пътечката към истината сами.
Именно тук се крие отговорът защо книгите успяват да ни накарат да се почувстваме по-добре. Те ни дават шанса да видим живота като едно поле от безброй възможности – поле на чистия потенциал, в което ние избираме за себе си най-добрия вариант. Съзнанието изпраща този импулс на мозъка, а той е така устроен, че веднага започва да изпълнява пожеланата от него роля.
Точно заради това книгите са хапче за щастие…
А ако искате да се убедите в това, разтворете тези:
- „Гордост и предразсъдъци“ – с нея надрастваме ограниченията на средата, в която живеем.
- „Малкият принц“ – помага ни да се пренесем отново в детството и така да се излекуваме от травмите, натрупани в нас…
- „Ана Каренина“ – осъзнаваме, че съвършената любов не е нещо, към което да се стремим на всяка цена.
- „Одисей“ – ето тук вече става сложно, но ако искате вярвайте, книгата на Джойс помага да развием усещане за детайла, за дребните неща, които повлияват живота.
- „Спасителят в ръжта“ – чудесната история на Селинджър помага да станем самостоятелни. Вълшебно е човек да я прочете на 17!
- „Човек на име Уве“ – започваме да търсим причината за неуспехите и в себе си; а това винаги лекува.
- „Любов“ – узряваме за идеята, че любовта към света изобщо минава през любовта към нас самите.
- „Шантарам“ – животът е приключение, нека го изживеем истински, сякаш казва тази книга
- „Малки жени“ – истинска наслада е да откриеш, че общуването с другите обогатява, а тази книга го напомня…
- „Яж, моли се и обичай“ – класическа история, която ни прави по-добри след последната страница.
Книги за щастие от Краси Проданов