Съпругата му водела таен дневник
София Андреевна записвала всички приумици на известния си мъж, които правили съжителството им повече от трудно. Описва го като жесток и проблематичен човек, който се отнася с безразличие към собственото си семейство, непрекъснато критикува и изисква дори невъзможни неща, като например да кърми тринайсетте им деца, колкото и проблеми да ѝ създава това.
„Всичко, което според него води до семейно щастие и удовлетвореност, само усложнява живота ми до степен, в която за мен е все по-тежко да живея – пише например София. – Вегетарианството му означава трудности заради приготвянето на две вечери. Това са два пъти повече разходи и два пъти повече труд. Претенциите му за любов и спокойствие го превърнаха в безразличен човек.”
Съпругата на писателя се оплаква още от ситуациите, в които я въвлича Лев Николаевич. Разказва например случай, при който авторът на „Война и мир” страдал от силна кашлица. Излязъл навън, без да каже нищо на домашните си. „Разрази се буря, валеше, премина в сняг – пише съпругата. – Падаха покриви и дървета, стъмваше се. Стоях на верандата и го чаках с буца в гърлото, а сърцето ми се късаше. Така го чаках и на млади години, когато тръгнеше на лов.”
Онази нощ все пак Толстой се връща у дома. София продължава: „И на всичките ми любвеобилни думи отвърна иронично: „И какво като съм излязъл? Да не съм малко момче, не съм длъжен нищо да ти казвам.” Ядосах му се. Давах му толкова любов, така се грижех за него, а сърцето му оставаше студено като лед.”
София е описвана като талантлива жена, която подкрепя много писателя в творчеството му. Дълго време съпружеството им е смятано за образцово. Нали Толстой пише, че „всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему” в първото изречение на „Ана Каренина”. Но май за неговото е вярна втората част от собствената му констатация.
Животът на Толстой и така е пълен с противоречия. Пише превъзходно, свири на пиано – обожава Бах, Хендел и Шопен. Но в същото време например се увлича по хазарта още почти като младеж
София Андреевна не харесва и приятелите на своя съпруг – например моралната му опора Владимир Чертков. Прави всичко възможно да развали дружбата им. В отговор писателят предоставя в завещанието си права върху своите творби на цялото човечество, но точно Чертков има задачата да ги издаде.
Конфликтът у дома се разраства – цялото му семейство, съпруга и осем деца, се настройват срещу него. Завещанието се оказва невалидно и писателят пише ново, в което предоставя правата на голямата си дъщеря Александра. София тогава заплашва със самоубийство, ако мъжът ѝ все пак даде нещо на Чертков. Писателят дори бяга от дома си, вече на 82 – и София се хвърля в езеро, но е спасена. Всичко приключва със смъртта на гения, като жена му не е допусната на погребението. Последното, което прави за мъжа си, е да издейства опело на неговия гроб, две години по-късно, въпреки забраната на църквата.
Семейството е в центъра на творчеството на Толстой. Именно то се явява най-важната институция според него, а не например църквата. „Война и мир” разкрива най-пълно мислите му – там писателят изобразява различните типове семейни отношения и любов. Но „Ана Каренина” отвежда в друга посока – към недостижимостта им.