Начало / Интервюта / Преводачката на „Одисей“ Иглика Василева: Всичко около Джойс е прелюбопитно. Но най-любопитна е силата на творческото му въображение и писателската му воля

Преводачката на „Одисей“ Иглика Василева: Всичко около Джойс е прелюбопитно. Но най-любопитна е силата на творческото му въображение и писателската му воля

Iglika_Vasileva_41_by_Svoboda-TzekovaОтскоро на книжния ни пазар е обновеният от Иглика Василева превод на романа „Одисей“ от Джеймс Джойс. Изданията на „Хеликон“ са две − в мека и твърда корица, а цената им е повече от привлекателна. Известната ни преводачка се е подписала под претворяванията на български на автори като Вирджиния Улф, Уолт Уитман, Владимир Набоков, Хенри Джеймс, а от по-новите − Лорънс Дърел, Пол Остър, Иън Макюън, Джон Банвил.

И все пак да я попитаме за „Одисей“.

218484_bКак се превежда такава книга? Знаем, че „Одисей“ е истинско предизвикателство за преводачите на всички езици.

Така, както всяка друга. Първо преводачът трябва да си направи домашното – да проучи автора, епохата, специфичния му литературен стил, да изчете максимален брой негови книги, за да влезе под кожата му и тогава вече може да започне. Аз имах доста време – близо година, докато издателите подпишат договора за авторските права с внука на Джойс Стивън Джойс, един крайно своенравен човек, който живееше единствено от тези права и ревностно следеше да си получи парите от всяка думичка на дядо си, където и да е цитирана тя. В тази близо година изчетох много критици, одобряващи и неодобряващи модернизма, докато в един момент се улових, че знам повече за романа, отколкото познавам самия роман. И ето че изведнъж се изправих пред писател, който владее езика до виртуозност, а някои от епизодите са истински оргии от думи, но го прави със замах и удоволствие, което си личи от всяка страница. Тук предизвикателството при превода идва по две линии – естеството на романа, който е един експеримент, тоест без предшественици и последователи, и от друга страна, нашите две култури. Искам да кажа, че не е все едно да превеждаш„Одисей“ на френски и на български. При българския има едно по-голямо отстояние, което се дължи на по-голямата отдалеченост на нашата култура от западната. И много от нещата, които са ясни за западния читател, при нас имат нужда от обяснение, тоест от бележки под линия.

BLOOMS-DAY-370Малко празници като Блумсдей, базирани на книга, се превръщат в емблеми на една нация и се отбелязват по цял свят и днес. Какво е било посланието на автора с „Одисей“?

И досега се чудя как така не ключови дати, славни герои или битки, а една измислица, една фикция се е превърнала в такъв голям празник. На 16 юни − денят, в който се развива действието в романа − хиляди ирландци и не само в Дъблин излизат облечени в тоалети от онова време, ядат по улиците пържени бъбречета, пият бургундско, както е по романа, рецитират на всеки ъгъл откъси − кой каквото си харесва − и така цял ден; и това сега се прави по цял свят, което говори, че романът, труден или не, се чете все повече и повече, изучава се в университетите и т.н. С което не искам да кажа, че може да стане настолна книга за всекиго. Но определено е такъв за джойсоведите, които си вадят хляба с него. След Шекспир Джойс е най-коментираният английски автор. Затова и „Одисей“ до голяма степен вече е разтълкуван, тоест не е онази мистерия, която е представлявал в началото.

Що се отнася до посланието, такова няма. Щеше да е лесно, ако имаше. Тоест романът е описание на „живота според Джойс“, нещо по-истинско от класическия роман с неговите канони, той всъщност руши всякакви романови канони. Оттук и трудността, защото човек очаква книга с напредващо във времето действие, докато тук романът се разстила в концентрични кръгове и нищо друго не напредва в него освен времето – 8 часа сутринта, 9 часа и така до след полунощ. Това са 18 епизода, 18 отделни книги, в които главните герои се редуват – ту Леополд Блум, ту Стивън Дедалус, като в някои от тях те са главни действащи лица, в други − второстепенни. От непознати стават близки. Стават като баща и син. Само в последния епизод се развихря Моли Блум в невероятен изблик на логорея.

Стиловете се редуват, но навсякъде остава невероятният език на Джойс, който хвърля фойерверки на всяка страница.

218483_bИма ли нещо любопитно около личността на Джойс?

Всичко около него е прелюбопитно. Но най-любопитна е силата на творческото му въображение и писателската му воля. При този живот на вечен недоимък, трудности, вечно местене от квартира на квартира и от една страна в друга, липса на работа, болести – неговите собствени и на дъщеря му Лучия, и въпреки безкрайните откази на издателите да публикуват не само „Одисей“, но и „Дъблинчани“ и „Портрет на художника като млад“, въпреки неодобрението, което среща у роднини, приятели и писатели, той не се отказва. Бил е абсолютно убеден в смисъла и стойността на това, което пише.

 

 

Прочетете още

maxresdefault

Иглика Василева: Във време на физическо дистанциране близостта с книгата става все по-нужна

Надяваме се карантината около COVID -19 да не продължи толкова време, колкото е било нужно …