Лира Литературно-рекламна Агенция
Превръща се в основоположник на модернизма
Джеймс Джойс се ражда в Дъблин преди точно 140 години – така че имаме още една годишнина за отбелязване. На всичко отгоре „Одисей” излиза точно за 40-ия рожден ден на писателя в Париж. Дотогава била публикувана само част от текста – в американското списание The Little Review.
Писателят привлича вниманието на публиката още с „Дъблинчани” – сборник, който е побрал 15 негови разказа. После много от героите в „Дъблинчани” ще оживеят и в „Одисей”. Силно впечатление прави и романът „Портрет на художника като млад”. Там пък всичко започва с едно есе, отхвърлено за публикуване – писателят го развива и така се ражда цяла книга. Именно в „Портрет на художника като млад” Джойс за първи път изпробва метода Поток на съзнанието, който после утвърждава чрез „Одисей”.
Може да се каже, че „Одисей” е книгата на живота му – изгражда я като противопоставяне между действителността и мита. Главите на романа са тематично свързани с Омировата „Одисея”. Детайлно се проследява 24-часовото странстване на Леополд Блум, покръстен евреин. Изпълнените с дребнави проблеми обиколки на Блум изведнъж приповтарят описаното от Омир. А маршрутите му из Дъблин се превръщат в пътуване от Троя до Итака.
И другите герои на „Одисей” имат своите съответствия в „Одисея”. Стивън е Дедал, Гарет е Нестор и т. н. Улиците на Дъблин пък се превръщат в лабиринта на Дедал.
Целта на Джойс е да придаде на историята си универсално значение. Неслучайно Умберто Еко нарича „Одисей” „космическа творба”. Чрез обемния том писателят на практика трансформира човешката култура. Парадоксът се крие в това, че енциклопедичната и систематична всеобхватност на книгата е изразена чрез обикновени и дори банални преживявания.
Така Джеймс Джойс защитава името си на новатор и експериментатор в полето на литературата. Книгата пък е на практика е акт на изкуство, чието значение е епохално.
Вместо да види книгата си публикувана обаче писателят се сблъсква с обвинения в своята родина. Цензурата открива по страниците ѝ порнография, което прави излизането на „Одисей” невъзможно. Силвия Бийч не се колебае да издаде в Париж обемния том. Така, макар че „Одисей” е забранена в англоговорящите страни, пак се превръща в литературно събитие. И понеже Франция става втора родина на книгата, първият превод е именно на френски. Вторият е на немски, а третият – на чешки.
Дълги 82 години продължава пътуването на българския читател към неговата литературна Итака. Докато през 2004-а не се появява първият превод на роден език на „Одисей”. Дело е на Иглика Василева. Може да се каже, че в нас е запълнена още една, цивилизационна пропаст. А сега отбелязваме век от излизането на романа-епоха
