Лира Литературно-рекламна Агенция
Инна Учкунова предлага да общуваме интелигентно и с усмивка
Те са учени, политици, художници, композитори, хора на изкуството и исторически фигури, а Инна Учкунова, събрала късчета от живота им в това симпатично томче, има погледа на енциклопедист към света и скромната чест да бъде един от най-продаваните автори на Хеликон.
Хуморът, който блика от тези страници, не е на корем, макар че много от анекдотите се развиват на места, където човек едва ли очаква да срещне личност, сипеща мъдрости – в кръчмата, на улицата, във влака. Вечно погълнати от нещо, обесебени от чужда на битовизмите идея, формула, картина или стих, такива хора са цяло бедствие за околните, но често и пример за подражание. Смешките, които неволно създават, може да са ни от помощ днес, за да ни мръднат от дебелашките вицове в социалните мрежи и кухите риалити шоута, да ни накарат да потърсим повече знание за всички белязали своето време с големи научни открития, спечелени битки и творчески постижения.
Анекдотите са хитър начин на общуване, в който зад откровена на пръв поглед глупост, се крие просто тактичност.
Ъруин Шоу ужасно дълго чакал някой да му вземе поръчката в един френски ресторант. Накрая загубил търпение и се обърнал към салонния управител. Онзи започнал да му препоръчва:
– Господине, имаме охлюви, те са специалитетът на заведението.
– Виждам, господине, и са облечени като сервитьори.
Така се случило, че посетител в студиото на Пикасо станал свидетел на следната сцена: художникът разтревожено гледал една своя абстрактна картина и се тюхкал на глас:
– Носът, носът е грешно нарисуван, обърква цялата перспектива!
– Защо просто не го преправите? – попитал човекът.
– Защото не мога да го намеря – отвърнал Пикасо.
Когато попитали Айнщайн какво ще се случи, ако се докаже теорията му за относителността, той отвърнал:
– Ако тя се докаже, Германия ще ме провъзгласи за германец, а Франция ще ме нарече гражданин на света. Ако обаче се окаже, че съм сгрешил, Франция ще ме нарече германец, а Германия ще подчертае, че съм евреин.
Екатерина Велика повикала при себе си една оперна певица, за да я попита колко би струвало да изпълни няколко арии за кралския двор.
– Пет хиляди дуката – отвърнала примата.
– Това са страшно много пари! – възразила кралицата, – дори моите маршали не вземат толкова!
– Тогава помолете някой маршал да ви попее – отвърнала звездата на операта.
