Начало / Интервюта / Добри Божилов: Алчността унищожава всяка добра организация

Добри Божилов: Алчността унищожава всяка добра организация

Авантюра, или факт от тъмното ни минало? Това се пита всеки, който е прочел „Задругата“ – дебютен роман на IT специалиста и утвърден провокатор Добри Божилов. Книгата стартира с голям интерес в социалните мрежи и бързо превзе класациите. Поканихме автора в „Хеликон-Витоша“, за да остави автографи и да ни разкаже повече за успеха на своята идея.

Zadrugata_cover

Господин Божилов, какво е  Задругата?

– Задругата е тайна организация в България, каквато поне аз не знам досега да е описвана в нашата литература. Тя изпълнява конкретни функции, целите ѝ са идеалистични, в случая – да помогне на народа да оцелее по време на турското владичество. Тази организация е създадена малко преди да паднем под робство и задачата ѝ по-късно е да се бори за освобождаването на народа, дотогава трупа пари и ресурси, намира подходящите хора, меси се тайно в политиката.

– Какви хора са нейни членове и как се подбират те?

– Членовете на Задругата се подбират след внимателно наблюдение, минават през десет различни изпитания, които ще опиша подробно в някоя от следващите части на романа. Тук най-важната задача е да се пребори алчността – сериозна пречка, която е унищожила не само тайните общества, отнася се и за други добре структурирани организации. Хората в тях се увличат по личния си интерес и забравят за каузата. Докато Задругата успява да надмогне тези проблеми.

-Стъпвате ли на исторически факти, защото знаем, че първите тайни общества в България – като масонските организации, са именно от XVIII век?

– Задругата няма никаква връзка с масонски организации, дори в предисловието на книгата леко съм ги иронизирал. Смятам, че те са създадени за да отвличат вниманието и да поемат вината. Защото кой е на фокус най-често – масони, илюминати, евреи… Една истински тайна организация не бива да е на показ, по тази причина аз не ги намирам за сериозни. Те са камуфлаж, така да се каже. Не може да се огласяват тайните на организацията, такъв е и замисълът на Задругата.

– Тоест, да не търсим препратки и към политически партии?

-Категорично не! Действията, които са описани в книгата, се развиват преди падането под турско робство и малко след това, когато не е имало самостоятелна българска държава, нито партии. Било е монархия, подчинена на султана. Така че въобще не може да става дума за партия, говоря само за организация, за която турците не знаят, и тя успява да си свърши добре работата.

– Описвате ли отношенията на тази организация с Русия?

– Има и такава сюжетна линия в книгата, без да е водеща. Когато Задругата открие шанс да се намеси в руските политически процеси, тя го прави. В замяна получава информация от Русия, а това е важно за България. Защото се знае, че в Русия е била основната надежда за освобождение, за Задругата това е главното.

IMG_20190326_182157

– Има ли жени в Задругата?

– Има и ролята на жените е завишена в този, бих го нарекъл приключенски роман. Впрочем, в Историята те често се подценяват, може би защото авторите на подобна литература са мъже, но аз реших да не спестявам историческите факти и да не пренебрегвам участието на жените.

– А каква е ролята на Сун Дзъ, в книгата използвате цитати от него?

– Задругата се формира на базата на източната мъдрост, която не е правилно да се нарича просто източна, защото е образувана с участието на народи като българския, живели в степите близо до Китай. Там е имало обмен на информация, на военни умения, на стратегии и тактика…Така е възникнало едно познание за обществото и държавата, за това кое е мъдро, кога да се атакува и отстъпва, и фактически част от цялата тази мъдрост е внедрена в създаването на Задругата. Когато силите се оказват толкова неравностойни, че падането под турско робство е неизбежно (нека снемем историческата вина от народа ни), в такъв момент е добре да се започне тайна, скрита битка срещу врага, както Сун Дзъ учи, а не да се тръгне на някаква героична смърт, след която никой да не остане. Затова тези китайски идеи са цитирани като пример за здравомислие и логика.

– Напоследък се налага една патриотично говорене, което пледира за политическа автономност. Мислите ли, че в България тя е възможна?

-На всеки исторически етап има такава възможност. Англия по времето на великите географски открития не е някаква величествена държава, а малка европейска страна, която дори не контролира целия остров, но така се стичат обстоятелствата, че е близо до море, има опит с корабите и постепенно стига мащабите на истинско икономическо чудовище. За петдесетина години обаче вижте до какво се сведе, днес самата тя е заплашена да се разпадне. Тоест, историята неслучайно е колело, то се върти – едни се качват горе, други падат… винаги има шанс, просто трябва да го търсим.

– Вие правите закачливия сайт за фалшиви новини „Гъдел нюз“. Защо според вас хората толкова лесно се поддават на дезинформация?

– Заради книгата спрях да се занимавам със сайта, двете неща не искам да се смесват. Но ако трябва да говорим за фалшиви новини, този въпрос е малко объркан. В повечето случаи те не са фалшиви, а забранени новини. Фалшив елемент им се приписва, за да се придаде повече интерес. Например не е политкоректно да говориш за гейовете, официалните медии го правят само в положителна светлина, докато обществото в огромната си част е точно на обратното мнение. И в един момент новините по темата започват да избиват.

Това не е ново явление, винаги го е имало, ако погледнете вестниците от петдесетте и шейсетте години, пълни с всякакви глупости за конспирации, тайни правителствени планове, извънземни… но те нищо не значат. Защото тогава се е знаело, че има сериозни журналисти и издания, които си проверяват информацията. Днес хората изгубиха доверие в официалните медии, понеже всички извършват икономическа, политическа и военна пропаганда и не го крият. Вече не е ясно кое е фалшиво, и кое истинско.

– Следите ли какви са отзивите за вашия роман?

– Да, позитивните преобладават, за разлика от критичните, което не е полезно за един автор. Критики, доколкото ги има, са от някои, които не са чели книгата, а почват да се надъхват помежду си, че заради отделни русофилски елементи в нея тя не става. Заклеймяват я, щом разберат, че Русия е представена в добра светлина. Даже се смях, като чух израза „хибридно творчество“. А иронията е, че русофоби и атлантици, които пък са я чели, започват да задават въпроси и дори да не се съгласни с тезите вътре, съветват другите да я прочетат.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

Author Wilbur Smith in Perth with his new book, The Triumph of the Sun.

Почина най-продаваният южноафрикански писател

Книгите му са отпечатани в повече от 140 млн. тираж Уилбър Смит стана известен най-вече …

3 Коментари

  1. Петя Василева

    Много интересна книга. Такава българска до сега не съм чела. Може би най-после имаме наша супер-класика от типа на „Тримата мускетари“ или „Граф Монте Кристо“…

    • Уважаема Г-жо Василева,
      Много ми е интересно как можете да сравнявате Дюма с произведението на този „писател“???. Книга пълна с противоречия, фантасмагории, масонски дружества, илюзии, елементарност и празнодумие и .т.н.. До там ли стигнахме в историческата тематика. Вероятно не сте чели или чували за ФАНИ ПОПОВА МУТАФОВА, СТЕФАН ДИЧЕВ, ЯНА ЯЗОВА, ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ….

  2. Много добро интервю, много помогна за промоцията на „Задругата“, благодаря за което…