Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме ви автора на приключенския роман „Атон“ – един италианец с успешен бизнес в нашата страна, който пише книги и сценарии за филми, и говори с нескрита любов за България
Срещата ни в столичната книжарница Хеликон Съборна беше като разходка в dolce vita – толкова непринудено и свободно общуване с човек, който изглежда е сбъднал мечтата си да се наслаждава на това, което прави. Предприемачът Франческо Фратини винаги е бил на „ти“ с парите. Към себе си той се отнася с фина ирония, обяснявайки как цял живот се е занимавал с финанси и не познава друг, който на 55 г. тепърва да се е захванал професионално с кино и литература. За романа си „Атон“, който беше повод за нашия разговор, сподели, че писането е разблокирало нещо спящо в него, което явно е чакало да се отприщи.
– Г-н Фратини, разбрах, че отдавна сте в България. Изпитахте ли културен шок, когато за пръв път дойдохте и след като поживяхте у нас, в каква посока се промени представата ви?
– Беше си шок отвсякъде, защото за пръв път дойдох в България през деветдесетте години. После имаше един период „напред-назад“ до 2005 – а, когато окончателно се преместих да живея тук и беше прекрасно да видя какъв напредък има. Иначе помня, че кацнах през декември. Стори ми се ужасно студено, с минусови температури, тъмно и опасно. Шокира ме, че нямаше осветление по улиците. Тогава бях с гаджето си – българка, с която се запознах в Италия, и когато влизахме по магазините тук, виждахме абсолютно празни рафтове. Ако не бях толкова влюбен и загубен по онова време, със сигурност щях да избягам. След това промяната стана впечатляваща! Днес аз живея по-добре в България, отколкото в Италия.
– Романът ви „Атон“ е приключенски, но с доста исторически факти и конкретни описания. Как ги проучвахте, били ли сте лично на Света Гора?
– На Атон никога не съм бил. Но в Гърция правят круизи около полуострова и говорят за манастирите, които се намират там. Един такъв круиз ме провокира да напиша този роман. Не познавах историята на православието, в Италия сме католици. От религиозна гледна точка много ме впечатли самата картина, която се разгръщаше пред очите ми. Стана ми любопитно и започнах да купувам книги, за да разуча всичко това. Интериорът, който показвам, е изцяло плод на моето въображение, не съм влизал в нито един манастир. И целта ми не е била да пиша документална история на Атон.
– Всеки ваш герой си има своя причина да попадне в манастирската обител. Кой от тези персонажи веднага се роди в главата ви и нямахте колебания за неговата съдба?
– В епицентъра на събитията е един руски биолог, той е персонажът, за който нямах колебания. Около проучванията си намерих реални факти за учени, които са се занимавали с разработки на щам, който е нещо средно между коронавируса и този на менингита. Друг факт, който дори цитирам в книгата е, че наистина е засечен вирус, подобен на испанския грип, в телата на италиански войници през Втората световна война. В „Атон“ има и героиня, която носи името на моята дъщеря Изабел. Тя беше малка тогава, но си я представих със същите качества, когато порасне. Трябва да призная, че любимият ми персонаж е български монах. Харесваше ми да се потапям в историята му, да проследя неговото минало и да извървя пътя, който той е изминал.
– Книгата ви е писана преди няколко години, а сякаш „предсказва“ ковид пандемията. Тази тема внезапно откритие ли беше, или имахте информация за вирус, разработван в биолаборатории?
– Надявам се, че е чиста случайност, иначе бих се притеснил. Чел съм обаче достатъчно книги като тези на Дан Браун, харесвам шпионските романи на Джон Льо Каре и често съм си представял заплаха от огромен мащаб. Тогава идеята за ядрена бомба не беше така популярна, както в момента, затова ми хрумна темата за пандемията.
– Вие сте сценарист и съпродуцент на българския игрален филм „Блок“ на режисьора Тодор Мацанов. Действието в него също се развива по време на ковид. Как от манастирските стени скочихте в жилищен блок?
– Идеята за този филм се роди от амбицията ми да правя филм за Атон, за което не съм спрял да се надявам, но е много скъпо да се снима такава продукция. Тогава реших да напиша друга, която по-лесно ще реализирам. В „Блок“ пак има нещо от „Атон“, защото винаги съм се интересувал от психология на човешкото поведение, затова и тук намесих много хора, всеки със своите слабости и интереси.
– Коя е вашата Италия, извън туристическите дестинации?
– Аз съм от място в Северна Италия, което не е чак толкова популярно, въпреки че съм изключително близо до Милано. Иначе обожавам региона на Тоскана, с Флоренция, Пиза, с морето и китните села, с чудесната храна, хората и културата, които са разкошни. На почивка аз ходя в Южна Италия, но там сега има толкова проблеми, че за съжаление ще трябва да минат доста години преди да си стъпят на краката, и въобще самата Италия да стане нормална държава.
– Неизбежен въпрос – какво ще каже един италианец за българската кухня ? 
– Аз съм много критичен към моята страна, както виждате. За нищо на света не бих напуснал България, за да се върна там, защото тук всичко ми харесва, включително вашия миш-маш, но понеже съм кулинар от трийсет години, само по отношение на готвенето проявявам национализъм, и затова ще кажа – не пипайте италианската ми кухня
Разговора води: Людмила Еленкова
Превод от италиански: Мария Маркова
