Сюжети

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg,Mic_.F8IF5rGXBR.jpg.pagespeed.ce.F8IF5rGXBRНиколай ФЕНЕРСКИ

Ако в България си имахме един Холивуд с всичките му там продуценти, режисьори и цялата професионална банда, при нашата история, при всички тези невъобразими и пъстри сюжети, представям си какви филми щяхме да покажем на света. Много отдавна се бях замислил какъв страшен филм в стил Тарантино става от похода на Ботевата чета. И какви саги могат да се снимат за царете от Първо и Второ Българско царство, сравними по зрелищност с „Викинги“ и „Игра на тронове“. Руснаците направиха сериала „София“, който и БНТ пусна, добри декори, добра игра. Нищо и никакви 6 епизода, но изпипани в детайлите, важни за историята на Русия моменти, Москва като Трети Рим и други подобни внушения. Имаше си и слабостите, но идеята ми е, че днес обикновените пълнометражни филми отстъпват на сериалите. И че ние тук не страдаме от липса на сюжети, а просто нямаме ресурса на големите филмопроизводители.

Кое ли е наред, че до филмите допираме, но честно ще ви кажа, не вярвам, че битието определя съзнанието и че оная пирамида на Маслоу е съвсем задължителна.

Мисля си това, докато съм потънал във „Видрица“ от Поп Минчо Кънчев. Предполагам, че е правилно да напиша поп с малка буква, но при него е станало като собствено име. Ето дори само тази книга е пълна с десетки сюжети за сериали, ако не и стотици. А колко други източници имаме. За всеки един век и всяко едно десетилетие може да се направи сериал. Сериал за цар Ивайло. Сериали за Самуил, за Асеневци и за падането под чужда власт цели два пъти. Сериал за българските атонски монаси. Вместо да се снима това, нашите тук раздават субсидиите на разни връзкари със съмнителни послания и похвати. И после страдаме ние, зрителите. И не говоря за патриотизма и другите актуални дразнители в това направление. Защото вече не знам как да го назова тоя бизнес модел, подхванат преди години от Стефан Цанев.

Говоря само и единствено за службата на изкуството, за неговата образователна и възпитателна мисия, не може и не бива да липсва такава. Такава има и в Холивуд, има и в Мосфилм. Това, че днес историята е любимо четиво, е само плюс, един такъв сериал би станал любим веднага на всички, ако е направен качествено. „Видрица“ започва с преразказаната история на Тодор Войвода (и тук с главна буква). От малък вървял палав и опърничав, неподлежащ на укротяване. Поотраснал, братята му се изпоженили, станали овчари, много ясно, той също си взел булка, но шило в торба не стои. Помогнал на един приятел да се посбие с турците, които му откраднали любимата. Понатупали ги здраво и побегнали по джендемите. Там се разделили и Тодор замислил смел план. Влязъл уж да се цани на работа в чифлика на един турчин, харесали го на пръв поглед, че е снажен и красив. След три дни, по време на едно празненство в чифлика, влязъл в оръжейната, награбил, колкото могъл, пушки, пистолети, един ятаган, пострелял, попретрепал когото свари и хванал гората.

Там събрал дружина от около осемдесет такива юнаци. И ги управлявал с акъл. И много добрини сторили на своите хора, и османлиите спрели да тормозят близките села. И мъдро постъпвал до последно. Още съм само на 63 страница от тези общо 800. Тодор много ми напомни за Калунь ага. И не така литературно описан, и без толкова емоции, като устно предание, разказано просто, без украшения. А и малко да е поукрасено, пак истина ще да е било. Като рекох за Калуньо, хвърлиха му обвинения в педофилия, в мачизъм, в авантюризъм и неяснота, щото на тях литературоведите всичко трябва да им е ясно, но скоро така книга не ме е карала да плача и да се радвам, както тази на Божинов. Барометърът ми е верен, верен е и този на хилядите, които изкупиха няколко тиража, та писанията на М. Кирова и Иван Станков са ми твърде нефелни.

Преди месец завърших и „Цената на златото“, още един сериал се прожектира в съзнанието ми. Времето преди и малко след Освобождението, още един герой от величината на Тодор и Калуньо, републиканец до мозъка на костите, който може да бъде изигран перфектно от Деян Донков. И само това ще повторя – образование и възпитание. В сериалите е силата днес. Ама, нали, не в евтините ситкоми и екшънчета за наркомафията. Време е от торта на чалгата да покара и нещо читаво.

Прочетете още

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic_.F8IF5rGXBR-239x300

Възторг

Николай ФЕНЕРСКИ Ако ме попитат в кое време искам да живея, със сигурност ще избера …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *