Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателството никога не е било високоплатена професия, пише Ню Йорк Таймс, но скорошно проучване на професионалната организация на авторите Authors Guild показва, че май вече издръжката само от книги е дори невъзможна. Според изследването, годишната средна писателска заплата на заетите само с тази дейност в САЩ през 2017 г. е била 20 300 долара, като сумата пада драстично до 6080 долара за тези, които пишат като допълнителна работа. Според резултатите, спадът спрямо 2009 г. е с 42%, като проучването включва повече от 5000 активни автори, работещи в различни жанрове и публикувани от различни по мащаби издателства.
По думите на Мери Расенбъргър от Authors Guild, през 20 век авторите на добра литература са можели да живеят с доходи, подобни на средната класа, визирайки Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей и Джон Чийвър. Днес повечето писатели подпомагат доходите си с преподаване или други дейности. Литературните приходи извън продажбите, т.е. от права и аванси, също са се сринали с почти 30% от 2009 г. насам.
Дълго време сред сериозните източници на доходи е и писането за списания и вестници, но спадът в хонорарите за журналистите на свободна практика е сериозен, което води и до по-малко възможности за тези автори. Всъщност много печатни издания, които доскоро предлагаха най-високите хонорари в САЩ, вече не съществуват.
Според изследването, една от причините за спада в доходите е Amazon с лъвския пай, който има в самиздата и директните продажби. Гигантът изисква сериозни такси от издателите, а малките издателства изобщо не могат да се справят с тях. Това води до по-ниски аванси и хонорари за авторски права към писателите. Те губят и от препродаването на книги втора ръка.
Тези промени са в синхрон с тенденцията хората да търсят няколко източника на доходи заради липсата на един стабилен. Литературната индустрия така или иначе никога не е имала единни стандарти при заплащането. Според много наблюдатели, да си позволят да са писатели днес могат само хора с друг, стабилен източник на доходи. Това, обаче, ограничава продукта, който достига в крайна сметка до читателите, а писането се превръща в хоби, а не в ценено призвание.
Според Мери Расенбъргър, „това, което професионалният писател може да облече в думи е далеч от всичко, което останалите хора могат да направят. Като общество ние се нуждаем от това, защото то е начин да се избистрят идеи, дава ни възможност да видим нещата по нов начин, да разберем кои сме, къде сме днес и накъде отиваме“.
