Лира Литературно-рекламна Агенция
Атанас или Наско Атанасов – както е по-известен, дълги години работи в медиите… И от медии, та на… медитация. В търсене на центъра се среща с любопитни хора от цял свят. Хора-търсачи или напреднали по Пътя. Обединява ги точно това, че виждат света различно. А Наско им задава въпросите, които му подсказва сърцето.
За йога, за духовните практики, също за това какво е щастието… просто за всичко, свързано със смисъла, споделя той в своите необикновени срещи. И ето че сега ги издава накуп в “Моите учители” – интервюта с хората, които живеят в този свят, но знаят много и за незримия. 70 безценни разговора, от които можете да научите много… Но преди да разтворите книгата, прочетете първо този… Със самия Наско Атанасов.
-Господин Атанасов, как да възприемем като учители хората, които сте интервюирали?
-Зависи какво се разбира под думата „учител“. Моят духовен учител Свами Дев Мурти казваше, че това е всеки човек, от който можеш да научиш нещо. Някои дзен учители биха казали, че и от животно можш да се учиш. В този смисъл, вземайки тези интервюта, аз винаги научавах нещо интересно, нестандартно, от всеки човек, с който съм говорил. На български ги наричаме „духовни учители“, на санскрит думата е „гуру“. Това вече е човек, достигнал до познание на истината, както казва Христос, който разбира себе си и света, и може да те води до едно такова познание. Не става въпрос за хора – инструктори по дадени видове упражнения, или например лечители. Тях не можем да ги сравним с Учителя Дънов, с Рамакришна и други възвисени духовни личности, които могат да водят ученика към себепознание и себереализация. Затова, с тази книга аз изразявам своята почит към учителите, пък и предавам тяхното знание.
-Как спечелихте доверието на тези духовни личности, те разпознаха във вас свой ученик, или може би погъделичкахте собственото им его?
-Егото, разбира се, тормози повечето хора, дори да се наричат Учители. Пак ще цитирам Свами Дев Мурти, който казваше, че живеем в цивилизация на егото, на аз-а, на съревнованието. Но аз не угодничех, като им задавам въпросите си, напротив, спечелих ги с пределна откровеност. Мен не ме интересуваше как ще се представя пред една или друга медия, за която правя материала, буквално исках да изкопая това, до което те са достигнали. Учителите го усещаха и до голяма степен бяха откровени в отговорите си.
-Често споменавате Свами Дев Мурти, били сте до него, вие сте една от причините той да дойде в България, изисква ли тотално подчинение подобна личност?
-Противоположно на онова, което хората си мислят, като чуят „гуру“, Свами Дев Мурти не изисква никакво преклонение, освен ако ученикът спонтанно не го прави, както се случваше с мнозина от учениците му, именно поради голямата мъдрост и знание, които той излъчваше. Но не аз съм причината за първото му посещение в България. Тогава Свами Дев Мурти дойде по покана на българския цирк, защото правеше невероятни силови демонстрации и в онези времена, между 1969 и 1971 г. това беше единственият начин йога да проникне у нас. Иначе, думата „йога“ не се приемаше така лесно от обществото и управляващите. Вторият път, през 2009 г. Учителят дойде, след като аз го срещнах предната година на един далматински остров, и той прие поканата ми с отворено сърце.
-Забелязвам, че в книгата ви има цял раздел, посветен само на учениците на Ошо, защо?
-Както има раздел за будисти, или за другите видове религии, не че Ошо сам по себе си е религия, но никъде другаде не срещнах толкова много ученици, посветени на един учител. Също в България има Ошо – общност. Пък и той има интересен поглед към медитацията, негови са т.нар „динамични медитации“, които представляват един катарзис, в които човек може първо да изкара човек натрупаното в него и тогава да седне в тиха медитация.
-Вие какъв тип медитация предпочитате, или препоръчвате? Може ли да синтезирате най-важното по отношение на тази практика от различните учители?
-Медитацията не се практикува, тя се случва. То е като при свиренето на цигулка – ти можеш да научиш техниката, да гледаш нотите и да изпълняваш каквито и да е пасажи, но за да се получи музика, която да извира от теб, трябва да забравиш и нотите, и техническите упражнения, и да оставиш музиката да потече. Същото е при медитацията, нищо че ще застанеш със скръстени крака и затворени очи, ще си туриш в една мудра ръцете… Дали ще се случи медитация, или твоите мисли ще те засипят, зависи доколко си навлязъл в един духовен процес. Това е път, и е по-важно да вървиш по пътя. Както казва Кастанеда – „Важно е пътят да има сърце“.
-Какъв е смисълът от всички тези срещи, от духовните практики въобще?
-Всички занимания с подобни практики и направления – и йога, и аюрведа, различните видове „дао“ и т.н. водят до развитие на човека, който ги практикува. Това е главното – не да спасяваме света, а да направим себе си по-добри. Ако хората повече се занимават със себе си, вместо с другите, и се опитват да бъдат по-добри майки, по-добри бащи, по-добри професионалисти, светът ще се промени твърде бързо.
-Как да намерим своя учител, как да познаем кой е истинският?
-Наистина, мнозина смятат, че без благословията на учител не можеш да получиш просветление. По този повод ще ви разкажа следната притча – Един учител работел в парка в края на града и се радвал на голяма популярност. Но дошъл нов учител, застанал в отсрещния край, и първият започнал да ревнува. Тогава пратил при „конкурента си“ свой ученик с пълно ведро с вода, като послание – разбирай „догоре е пълно, няма място за теб“. А вторият учител върнал ученика с думите – „Откъсни едно цвете и го сложи отгоре, нека просто да плува във водата“.
Съществуват и псевдоучители, за тях имам също хубава притча: „Един ученик бил много предан на своя учител, който обаче се оказал фалшив и му станало досадно да се занимава с ученика. Накарал го да се хвърли в огън, като си мислел, че онзи ще изгори и ще се махне. Ученикът обаче скочил в пламъците и излязъл невредим. После учителят му посочил стръмна скала – „Скочи от нея и ела по пътеката отдолу“. Ученикът отново скочил и спосойно се прибрал по пътеката. Тогава учителят паднал на колене и признал: Виж, не съм истински учител, но ако ти ми кажеш как направи тези неща, ще те позлатя“. Ученикът отговорил: „Аз просто вярвах във вас“.
Разговора води: Людмила Еленкова
