Начало / Критика / „Фламенко в затвора“ – в солената вода на страстта

„Фламенко в затвора“ – в солената вода на страстта

Елица Матеева

Познавам Ана Лий Евънс като Ана Каракашева. Бях я гледала преди да вляза в НАТФИЗ в два спектакъла – „Синята птица“ (режисьор Мариус Куркински) и „Тирезий Слепият“ (режисьор Иван Добчев). Малка, крехка, но цялата излъчваше такава сила, та чак се плашех от енергията й. После Ана изчезна от погледа ми, след време тя бе любима на един млад режисьор, който ми приличаше на герой от роман на Достоевски.

Една топла вечер през септември в Пловдив по време на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ видях Ана, там на улицата,  да танцува страстно, сякаш беше и не беше с нас. Особен, специален бяс я беше завладял в прегръдката си – тялото й целуваше земята, търкаляше се като дете, а в очите на Ана имаше огън – предостатъчен за отопление на цял град.

Фото: Мирослава Коларова

Съвсем случайно попаднах на заглавието „Фламенко в затвора“. Харесвам приповдигнатия темперамент на испанската душа, харесвам танците, китарите, гласовете, поезията на Лорка, акцентите на тези прекрасни южняци. От друга страна харесвам и издателство „Лексикон“, което подава ръка на съвременни български автори. И така двете качества се сляха в избора ми да разлистя малка книжка с едно танцуващо човече на корицата. Оказа се, че рисунките в романа на Ана Лий Евънс „Фламенко в затвора“ са дело на авторката. Днес Ана Каракашева е Ана Лий Евънс – от една година е омъжена и живее в Ел Пасо, Тексас, където преподава и работи върху своите нови спектакли и втората си книга.

Ана е имала изключителната възможност да постави два спектакъла в неочаквана локация – затвора в Сливен. В романа си тя разказва как е работила с жените, които преживяват своите наказания там. „Питат ме каква е разликата между това да танцувам със затворнички и с …незатворнички. Тук навън, жените са вкопчени в представата за себе си, обслужват идеята за това кои са и защо се боят да излязат от рамките, които са си избрали. В затвора момичетата са по-любопитни и готови да научат за природата си нещо ново, може би защото се познават по-добре.“ 213908_b

В Пловдив Ана създава група от танцуващи съмишленици „Фрида Компани“ като работи извън системата на щатната политика, т.е. с независими творци. Когато описва обучението си по актьорско майсторство и танцов театър в Академията, тя е лаконична и брутално искрена: „това велико недоразумение НАТФИЗ“. Разбира се, има основание да го изрече, защото обучението би трябвало да ни окриля, да ни дава хоризонт, а не да превръща обучаващите се в роботи – малки копия на своите художествени ръководители.

Импровизацията – този прекрасен миг на отделяне от чистата техника и на споделяне с природата! За Ана тя не се случва в обикновена театрална среда, в пространството на уютния салон, а навън. „На улицата обикновено импровизирах, научих се да улавям желанията на тялото си, а артритът ме научи да правя само най-необходимите движения – тези, без които не мога.“ За Ана улицата се оказва истинският учител, заради мигновения контакт със случайната и нищонеподозираща публика. Тя възприема зрителят като свидетел на съкровена среща.

„Случвало ли ви се е да слушате славей точно преди да потънете в сън? Една нощ, преди репетиция, докато пушех притихнала в леглото, си помислих, че Бог сигурно е съвсем мъничко нещо, за да може да се побере в гърлото на славея.“

Ана знае, че когато всички заедно горят в репетицията, се случва любов. И наистина режисьорът се влюбва в актьорите си, макар че последните често отказват да споделят тази любов, за тях това е тежест, непосилна отговорност, хиперусилие. Ана е различна от „хората на изкуството“. Тя не е от нормалните и добрите, не е от лошите, тя е Алиса, която предпочита страната на момичетата в Сливен, защото всички познават гърлото на славея. Ако я попиташ, кой е повлиял най-много на танците й, Ана ще ти отговори като мъдър Лама от Тибет :“ Гравитацията, и не само в танците.“. Тя е необикновена в усилието да бъде естествена, защото днес всички сме с маски, но, ако искаш да видиш как танцува, може да я откриеш тук https://www.youtube.com/watch?v=N1DNk8Zi9ng или тук https://www.youtube.com/watch?v=qeRztb0yAMg, а ако искаш да запомниш някой неин стих, започни с този

Ако умра в четвъртък, не плачи!
Остават само петък, събота, неделя

и морето.

И не забравяй – животът е страст, за която няма втори път!

Прочетете още

4151136_b

„Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“

Елица Матеева Пенчо Ковачев отдавна пише за родното кино изкуство, книгите му: „25 звезди на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.