Начало / Автори / Паулу Коелю: „И не забравяйте едно нещо! Любовта остава. Само мъжете се сменят!“

Паулу Коелю: „И не забравяйте едно нещо! Любовта остава. Само мъжете се сменят!“

pauloАвторът на „Алхимикът“ е роден на една дата с Хорхе Луис Борхес − 24 август. Само че през 1947 година. В Рио де Жанейро, Бразилия. Написал е още двайсетина бестселъра, за които мнозина казват, че са по-слаби от споменатия, но това е друга тема. Факт е, че книгите му се продават в милионни тиражи по цял свят, че имат фанатични ценители и се превръщат всеки път в сензация, траеща по-дълго или по-кратко. В съвременния литературен свят маркетингът е от изключително значение и Коелю очевидно е овладял правилата му. Но не можем да отречем, че повечето от книгите му докосват масовите емоции, въжделения и страхове на публиката, че са позитивни и интригуващи. Продукт на добри агенти или значим писател − всеки има право на свое мнение. Ала присъствието му в съвременния литературен пъзел е ярко и отчетливо и както се казва: „Дай Боже всекиму!“ Затова да отбележим седемдесет и първата му годишнина с уважение и приятелски чувства. И си припомним някои негови наистина вдъхновяващи мисли.

 

Понякога трябва да обиколиш целия свят, за да разбереш, че съкровището е заровено в собствения ти дом.

Ако си способен да виждаш прекрасното, то е само защото ти носиш прекрасното в себе си. Светът прилича на огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.

Това, което се е случило веднъж, може никога повече да не случи. Но което се е случило два пъти, непременно ще се случи и трети път.

Да се изгубиш е най-добрият начин да откриеш нещо интересно.   

Нашите ангели винаги са с нас и често пъти те използват нечии устни, за да ни кажат нещо.   

Има хора, които са се родили на света, за да крачат в живота поединично − това не е лошо, нито добро, това е животът.

Понякога трябва да побегнеш, за да видиш кой ще хукне след теб. Понякога трябва да говориш по-тихо, за да разбереш кой наистина те слуша. Понякога трябва да отстъпиш крачка назад, за да откриеш кой още стои зад теб. Понякога трябва да вземаш неправилни решения, за да видиш кой е с теб, когато всичко се руши.

Когато намерих всички отговори, всички въпроси се промениха

Най-важните думи в в живота си ние произнасяме мълчейки.

Хората искат да променят всичко и същевременно то да си остане такова като преди.

Това, което търсиш, търси теб.

Ако това, което си открил, е направено от чиста материя, то никога няма да изгние.

В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.

И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.

Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.

Пустинята ни отнема мъжете и не винаги ги връща — отвърна тя. — Трябва да свикваме с това. От този момент те започват да съществуват за нас в облаците, които не носят дъжд, в животните, които се крият между камъните, във водата, която щедро избликва от земята. Те стават част от всяко нещо, превръщат се във Всемирната душа.

Всеки миг на търсене е миг на среща.

Сърцата помагат само на тези, които са решили да следват Личната си легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.

Докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия „до края на живота си“, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да кажат „не“ или „стига“, на почивните дни в края на седмицата, когато бяха длъжни да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно.

Но ако се опитам и не успея, не знам какъв ще бъде животът ми след това: ето защо смятам, че е по-добре да живея с мечтата си, вместо да рискувам да се разочаровам.

Ако ме попиташ дали ми харесва компанията ти, отговорът е „да“. Но ако поискаш да узнаеш дали мога да живея без теб, отговорът пак е „да“.

Достатъчно е да внимаваш; уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.

Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият − кога да спре.

Някои хора изглеждат щастливи, но те чисто и просто не се замислят по тази тема. Други кроят планове: ще имам мъж, дом, две деца, вила. И докато се опитват да ги постигнат, приличат на бик, който търси тореадора: реагират инстинктивно, втурват се напред, без да знаят къде е целта. Успяват да си купят мечтаната кола, успяват да си купят дори ферари, смятат, че в това е смисълът на живота, и никога не си задават въпроса дали наистина са щастливи. Въпреки това очите им са пълни с тъга, за която дори самите те не подозират, че носят в душите си.

Ако не се страхуваш от непознатото, то ще се отнесе добре с теб.

Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните.

В Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.

И изведнъж става чудо, докато гледам тази жена, която току-що е направила кафе и в момента чете вестник, а очите й издават умора и отчаяние и тя мълчи както обикновено; тази жена, която невинаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа „да“, когато исках да кажа „не“, която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си.

Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.

Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

Да чакаш боли. Да забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най-тежкото страдание.

Вътре щеше да е мрачно, без слънце, което да огрява пердетата. Къщата щеше да е тъжна, понеже той нямаше да е до мен.

Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Невъзможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува нито благородство, нито възвишеност, а само нещастие.

Всичко винаги завършва добре. Ако всичко завършва зле, значи това още не е краят. 

Прочетете още

206392_b

Хорхе Луис Борхес – “Всеобща теория на безчестието”

Ралица Маркова – „Хеликон-Витоша“ Да се пише за пирати, разбойници, измамници и всякакъв вид безчестници …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *