Лира Литературно-рекламна Агенция
Хора, които обичат или пък създават книгите, ви предлагаме в тази наша мъничка рубрика
Криси е безкрайно нежна и чувствителна – затова и решихме, че трите ни „книжни“ въпроса ще са ушити сякаш по нейна мярка! Пък и на всичко отгоре е на финала на един значим проект. Няколко години тя посвети на идеята „Един от нас споделя“, задавайки на много и най-различни хора едни и същи общочовешки въпроси. Сега обедини отговорите в една книга. Нещо като анкета за живота, която звучи на много гласове…
Иначе Кристина Митева вече има зад гърба си две книги – „Планетата Земя е тъжно-синя” и „Слънчогледите се прераждат в слънца”. Обича да чете, обича да е щастлива…
1. Като кажа четене, каква е първата ти асоциация?
Почивка. За мен това е истинска почивка, подобна на съня… Особено четенето на хартиена книга, при което нищо да не те разсейва – само четеш и прелистваш страниците, и забравяш за всичко, което е останало извън света на книгата. Все пак понякога четенето е и емоция, до сълзи, макар че по-често плача на филми или красива музика… Достоевски, например, е успявал да ме развълнува много.
2. Случвало ли ти се е да искаш да живееш в някоя книга?
Не. По-скоро понякога ми се налага да поживея с някоя история и с нейните герои известно време, самата аз като автор, който има художествени идеи и образи в съзнанието си – за разкази предимно. Но тъй като моите герои са симпатични, това не ми тежи 
3. Коя е книгата, която те впечатли най-много напоследък?
Много ще ми е трудно да „отлича” само една. Затова ще споделя за няколко, макар така да излизам от рамките на въпроса, но ако си представим четенето като река – нормално е тя да прелива понякога… Ето ги: „Кривата на щастието” на Иво Иванов, която е просто прекрасен сбор от възможно най-човешки и трогателни истории, разказани възможно най-талантливо и с добро сърце; „Рай” и неговите продължения „Вратите” и „Пеперудите” на Радослав Гизгинджиев, които са изключително силна трилогия, без аналог, смея да твърдя, в литературата ни (днес и въобще); „Девет лица на човека” на Антон Дончев, която е също божествено-човешка книга, написана с изключителен талант, ум, проницателност и сърце, водеща към общочовешкото; книгите на Петър Дънов, който владее Словото в дълбочина и се изразява с безмерни красота и интелект (и дух!); и – за да посоча и чужд автор все пак, – „Фън Шуй за Душата” на Дениз Лин, която прекрасно „сплита” древни и съвременни знания за природата и духовното измерение на живота ни, за да ни помогне да осмислим и пренаредим някои важни „неща” и да заживеем по-добре, по-хармонично и щастливо… Доколкото е възможно това на този свят
Най-добри пожелания от мен към читателите!
Трите въпроса зададе Краси Проданов
