Начало / Критика / Юлия Кръстева между литературата и психоанализата

Юлия Кръстева между литературата и психоанализата

Елица Матеева

Коя е тази жена, която плува в бурните води на толкова амбиции, ревности, кариери, любови, политически конфликти, реални и въображаеми власти? Нещастна малка византийка, изгубена в разпенената повърхност? Да не преувеличаваме. Тя ще се възстанови в романите си в „края на нощта“ – споделя за себе си Юлия Кръстева в книгата на френския клиничен психолог и писател Самюел Док, а издателство „Колибри“ се погрижи тя да излезе и на български. Книгата е написана преди две години и едва ли авторът й е предполагал, че днес Юлия Кръстева, едно от най-прекрасните проявления на психонализата, съвременната философия и литература с български колорит, ще е обект на дискурс с политико-исторически аспект в България. Каквато и да е истината около връзката Юлия Кръстева и Държавна сигурност, смятам, че това, което тя е постигнала и създала е изключително, и заслужава уважение.

213780_bПътувам себе си“ не е биография, не е и автобиография. Това е опит на самата Юлия да изпробва възможността за поносимост с онзи образ, който е създаден за нея. Тази книга не е равносметка, дългата й практика като психоаналитик я е научила, че „автобиографиите лъжат, а биографиите преправят“. Книгата е пътна карта, осветяваща живота й.

Малката Юлия, баща й, майка й, сестра й, музиката, точните науки, религията, вярата, социалистическа България, училище, студентски години всичко е тук и ето: София-навечерието на Коледа 1965-а, тогава Юлия пише дисертация за Новия роман. Научният й ръководител я изпраща във Френското посолство, за да се опита да се сдобие със стипендията „Де Гол“, предназначена за млади източноевропейци, желаещи да продължат обучението си във Франция. Юлия знае от малка френски, завършила е все пак френска филология, но и очарова френското аташе с познанията си: тя е чела Бланшо, съвременните Сартр, Камю. Невероятно, но стипендията е отпусната. Когато пристига в Париж, Юлия има в джоба си само пет долара. Не е минало много време и тя вече редовно посещава семинарите на Ролан Барт, с когото се сприятелява, а по-късно е част от екипа на „Тел кел“, списание, което подготвя различни критически, философски и психоаналатични поредици. Там тя се среща и с бъдещия си съпруг – писателят Филип Солерс – основател на „Тел кел“.

Сватбата на двойката е дискретна – сестра й Иванка, писатели от редколегията на списанието са кумове. Без родителите й, те остават в България. Хапват след церемонията в ресторант „Ла Бюшри“, на брега на Сена. Внезапно сюрреалистът Луи Арагон ги поздравява, разбира, че са заедно, защото празнуват. Въпреки Желязната завеса, родителите й обожават Филип, а майката му се превръща в незаменимата свекърва, която помага на Юлия за детето, докато тя пътешества из света, за да преподава. Малкият Давид! Това е трудно раждане за Юлия, защото тя има предистория със създаването на човешкия живот. Давид е дете, което ще се нуждае от специални грижи, но днес той е прекрасен млад човек. Историята и опита на Юлия с отглеждането на Давид я прави една от значимите фигури във френския политико-социален пейзаж. Юлия Кръсева участва в различни кампании, организирани от родители на деца със специални потребности, тя дарява доста средства от награди на различни фондове, свързани с проблемите на хората с увреждания. Любовта, опитът, сънищата, хората около нея, Филип, Давид, споделянето и връзката между психоаналитик и пациент – всички елементи на битието попадат в романите на Юлия Кръстева. В родния пейзаж изследванията й, посветени на депресията и меланхолията в книгата й „Черното слънце“ дълго време се ползват като незаменим отговор за научната й работа. У нас през 90-те са преведени романите й „Обладаване“, „Старецът и вълците“, а актрисата Изабел Юпер рецитира в театър „Одеон“ трескав монолог на Тереза Авилска от „Тереза, моя любов“.

От снимките в книгата наднича чернокосо момиче с дълга коса, някъде през 60-те, когато френската нова вълна в киното вече е достатъчно нова, а Лакан, Дерида, Емил Бенвенист са в плен на тази умна и креативна жена от България – те със сигурност слагат знак за равенство между България и концентрационен лагер, защото Желязната завеса е страшен бич, но какво да се прави? Една симпатична, любопитна българка променя с присъствието си представите на френските мъже-мислители.

Юлия Кръстева е „любимата атеистка на папа Бенедикт XVI“ и наистина тази „свободомислеща жена“, определяна като последователка на Фройд се среща с папата. През 2011 г. по време на международна среща за мир в Асизи, когато тя описва в специална реч десет принципа за хуманизма на новото столетие, Папата поздравява присъстващите представители от различни религии, тогава фотографът е запечатал срещата на два свята, които общуват с душата – Папата и една жена, чийто шал елегантно се спуска върху рамото й.

Един интимен, прекрасен, приятелски разговор, игра на въпроси и отговори, разположени в над 250 страници, върху, които читателят уютно споделя историята на едно момиче, чието любопитство към душата покори света, или поне Франция. Всичко това и повече е „Юлия Кръстева Пътувам себе си.“

„Начинът ми на писане е начинът ми на живот. Не поднасям на читателя огледало, което да го ласкае, защото е патетично, и в което се предполага, че той ще познае своя образ. Опитвам се да изследвам образа.“ – казва Юлия Кръстева. Би било добре, ако й се доверим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *