На фокус
Начало / Интервюта / Проф. Петър Иванов: Ако четете стойностни книги, няма да попаднете на психоаналитичната кушетка

Проф. Петър Иванов: Ако четете стойностни книги, няма да попаднете на психоаналитичната кушетка

„Луди на дивана“ представя психоаналитични клинични случаи

ludi

Книгите на Петър Ивановдоктор и професор по социална психология, могат да запълнят голяма част от библиотеката на всеки, който се занимава професионално или любителски с психология, а мнението му по актуални демографски проблеми, на база на неговия академичен опит, го правят чест гост в редица телевизионни предавания. Ние го поканихме като автор на книгата „Луди на дивана“ и така от Русе до София по мейл и телефон долетяха отговорите на едно интервю, което ви съветваме да прочетете докрай. Защото малцина дръзват в обстановката на COVID-19, да покажат статистика за демографската криза, която ни очаква.

– Професор Иванов, нарекли сте поредната си книга „Луди на дивана“. Не звучи ли твърде директно заглавието?

– Мисля, че то най-пълно и точно съответства на съдържанието на книгата. Наистина стигмиращото понятие „луди“ може да не звучи съвсем етично и да не се харесва, особено у нас в България, но клиничните случаи, които тук са описани, наистина се отнасят за хора със сериозни психични проблеми и налудности, и тези хора (пациенти) съвсем оправдано могат, според мен, да бъдат назовани луди (crasy, crasy people). Признавам, че съм повлиян, и има загатната алюзия със заглавието на една книга на Ървин Ялом, преведена и на български, „Лъжи на дивана“. Ялом, впрочем, има и специална книга за Зигмунд Фройд и Фридрих Ницше, когото бащата на психоанализата лекува по молба на загадъчната красавица Лу Саломе – любовница на Рилке, Ницше, и на самоубилите се заради нея Виктор Тауск и Пол Ре, тя е твърде близка на Толстой, Ибсен, Тургенев, Вагнер… Тази книга се казва „Когато Ницше плака“. Вие, от Лира.бг, сте представяли книги на Ървин Ялом.

В световната литература има само още една-две книги, подобни на моята, с психоаналитични клинични случаи – Харолд Гринвалд, „Знаменити случаи от практиката на психоанализата“ (1959), в нея са разгледани петнадесетина случая, и преведените на български „Петте случая на Фройд“. Моята книга е най-пълна и методична, не казвам, че е най-добра, но може би е така.

Струва ми се, че заглавието е поносимо, като окончателен отговор на въпроса ви.

– Коя е нарисуваната дама на корицата?

– Знаете ли, за моите книги по психология, психопатология, психотерапия и психоанализа ползвам за корици произведения на няколко известни художници – Арнолд Бьоклин (кориците на тритомника ми „Приложна психотерапия“), Одилон Редон (кориците на тритомника ми „Приложна психоанализа“), Густав Климт, Алфонс Муха и Фердинанд Ходлер.

За „Луди на дивана“ избрах картината на швейцареца Фердинанд ХодлерПортрет на Гертруда Деби-Мюлер“. През 20-те години на миналия век тя е неговият любим модел, позира за много картини, и негова муза. Харизматична фотографка. Нейна е и последната снимка на Ходлер на смъртно легло.

На една изложба на Ар нуво в онези времена, както научих сега, тази картина е била поставена до знаменитото платно на Густав КлимтПортрет на Аделе Блох-Бауер“, произведение, което беше най-скъпата продадена на търг в Сотби живописна творба в света. Картината на Климт пък преди време ползвах за моята „Приложна социална психология“ (2007). Смаян съм от съвпадението да избера две съседни картини от изложба отпреди 100 години, без да знам авторите им.

– Кои от клиничните случаи, които описвате, биха били най-интересни за читателите?

– Всичките са мнооого интересни, уникални, любопитни, странни и даже забавни. Вижте съдържанието на книгата, какви персони, нали? Човека-плъх с жестокото китайско мъчение; Момиченцето, което боядисва великденски яйца; импотентния Касапин-прелъстител; Хипохондричката с растящите уши; Любовникът с противозачатъчната спирала, който не иска да ражда; Писарят, който се мисли за Христос и вижда пениса на слънцето; Студентът-фетишист с дамския корсет и др.

Самите клинични истории са изключително привлекателни като четиво, знам го от читателски отзиви, хората обичат да четат за луди, знам защо. Всичките описани от мен истории имат сходна структура и всеки отделен клиничен случай в основни линии включва следните 12 типа информация от първоизточника: общо описание на случая, характеристики на пациента, оплаквания, битие и история на болестта, обстоятелства, причини за страданието, диагноза, психоаналитична терапия, особености на случая, резултати от лечението, последващи данни (ако има) за пациента, изводи.

Описани са 10 клинични случая на бащата на психоанализата и още 26 случая от практиката на Алфред Адлер – осем, Шандор Ференци – осем, Карл Густав Юнг – седем, и Карл Абрахам – три случая.

В избора на клинични случаи от психоаналитичната практика имах предвид и разнообразието на психичните проблеми и страдания, станали обект на терапия чрез психоаналитични методи и средства, както, естествено, и резултатността от самото лечение.

Всеки включен психоаналитик е представен със своите най-интересни, според мен, клинични случаи, които считам за еталони за клинична психоаналитична работа, свързани с възгледите, методите и нормите на съответната психоаналитична концепция на всеки един от петимата включени в книгата психоаналитици.

– Прави впечатление, че „лудите“ са високо образовани. Има ли закономерност в това – колкото по-интелигентен е човек, да се поддава на психически сривове, или е било своеобразна мода на времето, по което са живели Фройд и неговите колеги?

– Не бих казал, че само интелигентните са луди. Лудите са навсякъде, в политиката и във властта също има напълно луди хора, които „ги хапе щъркелът“, „хлопа им дъската“ и са „за връзване“, както обича да казва нашият народ.

Друг е въпросът, че много често при някои налудности – шизофрения, параноя, нарцисизъм, хистрионно разстройство – интелектът на пациента може да е запазен в степента, в която го има и по време на страданието, и съответния индивид даже да е в Парламента и по върховете на управлението на държавата.

За задоволяване на по-подробни интереси по темата може да послужи Указателят на проблемите и страданията, описани в 36-те клинични истории. Тези диагнози са 53 на брой. Казано по друг начин, книгата представя практически клиничен опит на най-известните психоаналитици от школата на Зигмунд Фройд при терапията на всичките тези 53 различни психични страдания.

Що се отнася за „модата на времето“, искам да ви кажа, че психоанализата е винаги на мода навсякъде – в ежедневието ни, в литературата, в пластичните изкуства и в живопистта, в политиката, в медицината, в бизнеса, в маркетинга, в рекламата и т.н.

– Как да не попаднем „на дивана“ в условията на днешната епидемия?

– Четете „Мечо Пух“! Четете Борхес, Жозе Сарамаго, Камю, Джойс, Музил, Йордан Йовков, Томас Ман, пророк Исайя, Хемингуей, Хулио  Кортасар, Жак Превер, Емануил Попдимитров, Габриел Гарсия Маркес, Херодот

Давам пълна гаранция, че няма да попаднете на психоаналитичната кушетка, ако четете стойностни книги.

Ако не четете, отивате „на дивана“. Затова, четете! Много и постоянно.

Психоанализата е винаги на мода навсякъде – в ежедневието ни, в литературата, в пластичните изкуства и в живопистта, в политиката, в медицината, в бизнеса, в маркетинга, в рекламата

fr

– Като директор на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), вие давахте песимистични прогнози за демографската картина на България в последните години. Според вас ситуацията с коронавируса няма ли да я промени, да върне много нашенци у дома?

– Първо за връщането. Няма идиоти, които да се върнат в обрулената ни и издъхваща държавица, окрадена до последно от тарикати и измамници, да получават 200 евро заплата или 200 лева пенсия. Няма. Връщат се само братята цигани, защото отвсякъде ги гонят.

А що се отнася до демографския аспект на нещата, ето моите разсъждения:

  • Според публикувани прогнози, заразените в световен мащаб могат бъдат 70-80% от населението; учени предсказват “две трети от човечеството”, не го измислям аз.
  • Можем да прогнозираме числото на жертвите в Италия съобразно предвижданията и данните, с които разполагаме сега, към днешна дата – 22 март 2020 г. (75% ще бъдат заразени, 9% е процентът на починалите, от 60 млн. души население на републиката), и това число ще е 4,05 млн. (9% от 45 млн. заразени) жертви на пандемията.
  • Поради редица свои характеристики (географски, демографски, политически, антропологически и др.) Италия е аналогична на България, и следователно можем да направим демографски екстраполации за България по италианския модел на развитие на пандемията, посочен по-горе.
  • Пандемията у нас ще обхване в края на краищата 75% от населението, значи 5 250 000 български граждани.
  • Населението на България, което сега е около 6,8 млн., в края на 2020 г. ще намалее с близо 0,54 млн. души (0,47 млн. жертви на пандемията + 0,05 млн. от отрицателен естествен прираст, няма емигранти заради затворените граници) и ще стане около 6 260 000 души, с леко подмладена възрастова структура заради пандемията (повече умират старите хора).
  • Етническият състав на населението вероятно ще бъде следният: 4 200 000 етнически българи, 600 000 турци, 1 300 000 цигани и 100 000 други етноси.
  • Поради икономическите, социалните и политическите обстоятелства след края на пандемията, евентуално, дебитът на емиграционните потоци у нас ще нарасне, ако това бъде допуснато, разбира се, от приемащите западни страни, а те ще имат интерес да допускат емигранти поради собствените си демографски проблеми, и смъртоносният спад на българското население от всички етноси ще стане още по-голям.
  • България ще продължи да е световен шампион по смъртност на населението, като разликата с вицешампиона и следващите държави рязко ще се увеличи, в края на годината евентуалният промил на смъртността ще е 81,7 промила, сега е 16,5 промила, значи ще нарасне 5 пъти (500%).
  • Пандемията на коронавируса форсира неимоверно демографската катастрофа на България и приближава рязко нейната демографска смърт.

– Чуват се прогнози, че това е и началото на края на Европейския съюз, но ще се възроди националната държава. Какво е вашето мнение?

– Така е, но не началото на края, а някъде доста след началото, което беше поставено, според мен, преди няколки години с Брекзит. Знаете какви хора управляват в Брюксел, знаете и нашите комисари и депутати там какво представляват като интелект, квалификация и възможности. ЕС няма парспективи.

Националната държава има перспективи, но това не се отнася за нас, българите, поради причините които изложих в отговора си на предходния ви въпрос.

– Още какви заглавия да очакваме от вас?

– На пазара са и две други мои книги – „Джендърни, любовни и сексуални разстройства“ и „Тревожност, депресия, самоубийство“.

Очаквайте и „Луди на дивана 2“ с нови, още по-интересни 42 клинични истории на психоаналитиците от посткласическата психоанализа – от Мелани Клайн, Хелене Дойч, Карен Хорни и Ана Фройд до Ерих Фром, Ерик Ериксон, Виктор Франкъл и Франсоаз Долто.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия. Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

25305_b

5 книги за духовна подкрепа

Тереса Светославова, Хеликон Витоша „Четирите споразумения“ − Дон Мигел Руис Всеки човек трябва да прочете …