Начало / Класации / Други / Топ 10 на книги, свързани с психоанализата

Топ 10 на книги, свързани с психоанализата

146315805618487Това, което отличава великите книги от обикновените, е, че те могат да бъдат препрочитани многократно, разкривайки всеки път нов смисъл за читателя. Такава е и книгата „Три есета по теория на сексуалността“ от Зигмунд Фройд. Двете, заедно с фундаменталната „Тълкуване на сънищата“ са не само основополагащи текстове в областта на психоанализата, но и в тях са разгледани аспекти на сексуалността, които не присъстват в други текстове.
Трудовете на Фройд са преобразили художествената и научната литература, както и идеите за психологията и сексуалността. В тази класация са събрани най-емблематичните книги, свързани с психоанализата.

1.    „Фройд“ от Джонатан Лар. Може би най-доброто представяне на основните идеи и концепции в теорията и практиката на Фройд. Авторът обхваща неговите теории за несъзнаваното, сънищата, преноса, умствените функции и структурата на психиката.

2.    „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Съмненията, амбивалентността и колебанията на датския принц  са заинтригували мнозина, включително и самия Фройд.Ужасните желания и фантазии на Хамлет, чиято съвест го е превърнала в страхливец, го прави и много опасен човек не само за чичо си и враговете си, но също и за любимата си Офелия. Хамлет е този, който ни показва какво всъщност означава едиповият комплекс.

3.    „Врява и безумство“ от Уилям Фокнър. Заради вътрешния монолог романът му е свързван с литературната епоха, в която на вътрешния живот на героите е отделено специално внимание. Съзнателните мисли израстват от фантазии, идеи, спомени и възприятия. Блестящата история от Фокнър се концентрира върху отношенията между тримата братя, умствено изостаналия Бенджи, циничния и депресиран Куентин и язвителния Джейсън. Чрез съзнанието им ние сме свидетели на бавното, но неизбежно разпадане – в течение на около 30 години – на южното аристократично семейство Компсън.

4.    „История на сексуалността“ от Мишел Фуко. Това е един от най-влиятелните съвременни текстове за сексуалността. Той често се смята за критика на психоанализата. Сексуалността, според Фуко, не е естествена сила, която ни обитава, а по-скоро показва нашите желания, създадени в хода на исторически специфични социални практики.

5.    „Between Seduction and Inspiration: Man“ от Жан Лапланш. Срещата на децата с възрастовата сексуалност играе формираща роля в изграждането на тяхната личност. Независимо дали му харесва, независимо дали го знае, по време на съзряването детето се изправя пред енигматични сексуални послания – страстна целувка, бременна майка и т.н.  – които то може да интерпретира единствено чрез собствения си опит. Тази „фундаментална антропологична ситуация“ изправя сексуалното тяло пред въпрос, на който много трудно може да бъде отговорено.

6.    „Freud, Biologist of the Mind“ от Франк Дж. Сълауей. Авторът преустройва  по забележителен начин биологичните основи на фройдистката теория, като заимства много положения от Дарвин, както и от Вилхелм Флийс, който е партньор в изследванията на Фройд до началото на 20 в. Психоанализата се проявява не толкова като дарвинова психология, а като психология за дарвинизма.

7.    „Синдромът Портной“ от Филип Рот е монолог на еврейския бакалавър, който в сеанси със своя психоаналитик д-р Шпилфогел безцеремонно говори за своите често извратени сексуални стремежи. През 1969 г. този роман предизвиква спорове, особено поради сексуалните сцени и безскрупулния си език. Нищо по-различно от обикновено, защото  във Викторианската епоха Фройд се сблъсква със същите проблеми.

8.    „The Emergence of Sexuality“ от Арнолд Дейвидсън. Основното виждане на автора в този труд е това, че психоанализата може да бъде разбрана правилно само във връзка с психиатрията и сексологията на своето време.

9.    „Когато Ницше плака“ от Ървин Ялом. Годината е 1882, точно преди раждането на психоанализата. Лу Андреас-Саломе се моли на Йозеф Брюер, спътник на Фройд в ранните му изследвания, да помогне на един блестящ, но отчаян и склонен към самоубийство философ на име Фридрих Ницше. Сюжетът на романа съчетава научна и художествена литература.Това е една вълнуваща история за автентично приятелство, което никога не се е случвало.

10.    „Eros and Civilization“ от Херберт Маркузе. Публикуван през 1955 г., текстът на Маркузе е следвоенен философски размисъл за фройдистката теория. Книгата представлява марксистки поглед върху конфликта между сексуалния нагон и удовлетворението на човека (ерос) и репресивното капиталистическо общество, което изисква полезна и „невротична“ продуктивност (труд).

Превод от английски Димитър Димитров, Хеликон-Шишман
Източник: The Guardian

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *