Начало / Критика / Да сънуваш с отворени очи

Да сънуваш с отворени очи

217841_bЮлия ПЕТКОВА

Една добра перспектива е да гледаме на света като сън. Така, ако сънуваме кошмар, можем да си кажем, че е било само сън. Всъщност светът, в който живеем, не е много по-различен от това. − Джим Джармуш, „Пътят на самурая“, 1999

Огледало на въображението” е първата моногра­фия в пресечното поле на психоанализата и киното, писана от български психоаналитик. Авторът Светлозар Василев е завършил медицина, има специализация като психиатър, понастоящем преподава в Нов български университет, където води лекции в областта на човешките отношения, емоционалното развитие и приложението на психоанализата към лидерството и функционирането на групите и общностите.  През 2009 година заедно със свои колеги Василев създава инициативата „психоанализа и кино“, която организира периодични дискусии на филми и съвместни събития със София Филм Фест, фондация Аполония и Дом на киното. Книгата филтрира натрупания опит и представя сбор от тези и заключения, базирани на анализ на зрителското преживя­ване.

 Методът изхожда от убеждението, че психоаналитичният прочит на даден филм изисква отчитане не само на неговите естетически и смислови послания, но и на емоционалното преживяване. Интерпретацията на филмовото произведение се определя от неговата структура, въплътена в сюжета и изразните средства − сценография, визия, музика, ритъм и темпо. Първата част на книгата очертава предимствата и дефицитите на метода, а следващите части са илюстрация на приложението му. По думите на д-р Майя Младенова повечето от 20-те филма, които са анализирани, „повдигат теми, които едва ли биха могли да бъдат публично обсъждани, ако не беше устойчивата, дългогодишна, новаторска работа на поколения аналитици – темата за насилието, инцеста, травмата, войната като насилие, а не като героизъм, и ред други.”

Втората част на книгата ни връща в детството чрез анализ на филмите „Пазачът на мъртвите“ на Илиян Си­меонов и „Земя на приливите“ на Тери Гилиъм. На фокус са ролята на неблагополучията, техният пагубен ефект върху емоционалния живот и индивидуалните стратегии за справяне в детска възраст. Третата част разглежда темите за загу­бата и психичната травма. Тук са поместени есета върху два филма: „Незараснали рани“ на Данис Та­нович и „Кожата, в която живея“ на Педро Алмодо­вар. Първият борави с класическата грешка да се правим на силни, когато се чувст­ваме слаби, объркани и безпомощни, което не помага да преодолеем съответната криза, а напротив, може да я задълбочи. „Кожата, в която живея“ е свободна адаптация на романа „Тарантула“ от Тиери Жонке, издаден и у нас. Филмът е поредното доказателство, че испанският киномагьосник е недостижим в умението да руши табута и „да издевателства” над героите си с последствията от това. Четвъртата част е посветена на любовта, интимността и сексуалността. Есето, вдъхновено от филма „Перфектно чувство“, се занимава със зрялата любов, а „Прекър­шени прегръдки“ на Алмодовар и „В къщата“ на френския провокатор Франсоа Озон третират нейните патологични битности − нарцисистичната любов и сексуалните перверзии. Не е пренебрегнат и така актуалният дискурс за хомосексуалността и изобщо за половото самоопределение. Жен­ската хомосексуалност е илюстрирана чрез филма „Каръл“ с Кейт Бланшет, а мъжката чрез „(Без)опасни откровения“ на Ферзан Йозпетек, първия филм, който именитият италиански режисьор от турски произход снима извън Рим…

Петата част е посветена на семейството и по­ловите роли и включва есета, посветени на фламандската кинопродукция „Краят на омагьосания кръг“ и филма „Форсмажор“, режисиран от един от най-обещаващите шведски артисти – Рубен Йостлунд. Приключенският биографичен филм „Прегръдката на змията“ на колумбийския режисьор Сиро Гера се явява интересна възможност за обсъждане на представите за личностно из­растване и вътрешна свобода. Отделен сегмент от книгата е посветен на творчеството и творческия процес и третира разликите между истинското и фалшивото изкуство през кинематографични постижения като „Господин Търнър“ на Майк Лий и „Великата красота“ на Паоло Сорентино. Болезнените теми за остаряването и смъртта са манифестирани чрез друг визуално пищен филм на Сорентино, „Младост“, но също и чрез „Снимки в Палермо“, едно от знаковите заглавия на Вим Вендерс. Субективните преживявания на героите, обсебени от мисълта за края, отекват с особена сила в страни и култури като нашата, където религиозната традиция подхранва ирационалната вяра в задгробния живот.

Книгата завършва с психоаналитичен преглед на норвежкия филм „Почти джентълмен“, руския „Елена“, американския „На всяка цена“ и шведския „Квадра­тът“ (номинираният за „Оскар” филм на Рубен Йостлунд) – най-вече през темите за справед­ливостта и социалното неравенство. Ключовата идея е, че конструктивните социални отношения са възможни само чрез надмогване на нарцисизма и на инстинкта за (само)разрушение. Авторите предвидливо са добавили речник на психоаналитичните термини, за да облекчат всички онези читатели, които не са запознати с лексикалния апарат на психоанализата.

Идеалният зрител се отпуска изцяло по време на филма. Новите технологии не могат да заменят ситуацията, в която всички зрители в киносалона сънуват с отворени очи един и същи сън – филма.

 Думите са на Бертолучи и звучат доста оптимистично, като се има предвид злоупотребата с технологиите в съвременната кинематография. Ние можем да се шегуваме, но режисьорът има предвид друго. Каквато да е жанровата специфика на даден филм, каквито и технологии да са използвани за заснемането му, никой не може да отнеме ролята на зрителя като съ-автор на смисъла. Ето защо тази книга е ценна и обогатяваща − в психоаналитичната рефлексия се съдържа имплицитен апел образите в киното да се четат по-вглъбено и отговорно. Само така от това толкова любимо и достъпно за широк кръг от хора изкуство можем да извличаме не просто интуитивно удоволствие, а дълбоко осезаемо, осъзнато удовлетворение. И да го споделяме за добро. Както казва драматургът Хуан Майорга, също цитиран в книгата, всички сме воайори, но в различна степен: „При едни воайорството може до доведе до „Братя Карамазови”, при други до „Биг Брадър”…

maybelle-uit-broken-circle-teleurgesteld-als-we-niet-winnen_100_1000x0

Прочетете още

Disneys-Snow-White-1-e1698432109480

Латиноамериканската Снежанка – още проблеми и отложена премиера

Ще видим филмираната приказка през 2025-а Продукцията на „Дисни“, която представлява римейк на първия пълнометражен …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...