Начало / Критика / „Изкуство и литература” на Фройд, или как се пораждат фантазиите

„Изкуство и литература” на Фройд, или как се пораждат фантазиите

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Izkustvo-i-literaturaИзвестно е огромното влияние на Зигмунд Фройд върху хуманитарните науки през XX век. Трудовете му, прилагащи психоаналитичен подход към изследването на художественото творчество, не са толкова популярни, не и до излизането на сборника с четиринайсет есета по темата, които имат решаващо значение за съвременната литературна и художествена критика и теория.
„Изкуство и литература“ със съставител доц. д-р Никола Атанасов е вторият сборник на български език (в превод на Харитина Костова-Добрева) след издадения през 1991 г. от Университетското издателство „Свети Климент Охридски”, като тук не са включени единствено произведенията, които са по-важни от гледна точка на психоаналитичната теория за несъзнаваното и психопатологията.
В студията „Налудността и сънищата в новелата „Градива“ от В. Йенсен Фройд  представя теорията си за сънищата като осъществяване на желания и се спира на начина, по който поетите и писателите използват сънищата: „…когато сънуват, сътворените от фантазията им лица следват всекидневния опит, т.е. мисълта и чувствата на хората продължават в съня. Ето защо писателите се мъчат да опишат преди всичко душевните състояния на героите си с помощта на сънищата им“. „Поетът и фантазирането” обобщава възгледите на прочутия австрийски невролог и основател на психоанализата за връзките между детската игра, фантазирането и художественото творчество. Проследен е пътят от несъзнаваната фантазия до произведението на изкуството. По думите на съставителя на сборника, навярно най-впечатляващият дълбиннопсихологичен анализ на въздействието на едно художествено произведение е „Моисей на Микеланджело”. „Един детски спомен на Леонардо да Винчи”, „Един детски спомен от „Поезия и истина“ (за личността на Гьоте) и „Достоевски и отцеубийството” имат за цел да осветлят личностни характеристики на тези легендарни артисти. За читателите и зрителите, които са запознати с пиесите „Венецианският търговец” и „Крал Лир”, например, особено интересно ще е есето „Мотивът при избора на ковчежета”.
Разбира се, есетата се занимават и с рецепцията на художествените творби, с факторите, определящи техния успех: „за възрастните съпричастното изживяване на една пиеса има същото значение, което има играта за детето“. Фройд посочва механизма на идентификацията или отъждествяването с героя като източник на естетическото удоволствие.
Всъщност Фройд е бил наясно, че учението му ще срещне съпротива от най-различни посоки, в т.ч. от университетските среди и религиозната институция. И реакциите не закъсняват. Но ако използваме сравнението, което гениалният руски модернист Дмитрий Мережковски прилага за Леонардо − виновен ли e онзи, който се е събудил твърде рано, докато другите още спят? Същият си позволява знаменателната мисъл: „Който при спора на мненията се позовава на авторитети, работи с паметта си вместо с разума си.”
Съвсем естествено, най-голямо разбиране към психоанализата, включително психоанализата на произведенията на изкуството, проявяват творците. Личности като Ромен Ролан, Артур Шницлер, Стефан Цвайг и Томас Ман схващат теорията му като психологическа основа на своите възгледи за изкуството. Не е случайно, че най-голямата награда, която Фройд е получил приживе, е била литературна.
Днес уверено можем да твърдим, че именно благодарение на Фройд темата за връзката между психоанализата и изкуствата получава мощен тласък.

Прочетете още

217841_b

Да сънуваш с отворени очи

Юлия ПЕТКОВА Една добра перспектива е да гледаме на света като сън. Така, ако сънуваме …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...