Лира Литературно-рекламна Агенция
„Болница за безсмъртни създания“ е в ново издание и с национално турне в „Хеликон“
Написана в така модерния напоследък жанр „ърбан“ фентъзи, книгата разглежда свръхестественото в градска среда и провокира хората да видят от нов ъгъл своите атрофирали тела и чувства, начинът си на живот въобще. За целта авторката Александрина Крушарска, която е лекар по образование, използва една мистична болница като страховит модел на обществото и средоточие на оголената човешка същност. Там е пълно с причудливи създания, които понякога действат стихийно, друг път осъзнато, но в крайна сметка всички се преобразяват от болката и любовта. Още какво има зад стените на чудатата болница на Алекс, вижте в нашия разговор.
– Страшно ли беше да влизаш в реалността на твоите герои?
– Категорично – не! Изграждането на всеки един герой, детайл, случка за мен е невероятно приключение, изпълнено с редица изненади и вълнения. Обикновено знам откъде ще тръгна и къде искам да стигна, докато пиша, но пътят между двете е толкова непредвидим, колкото и ако чета роман, написан от друг автор. Не си поставям ограничения, харесва ми писането да ме води, а не аз него, затова често бивам неочаквано развълнувана от собствените си герои. Може би досега е имало само един момент, в който съм била на път да променя историята, защото ми е създала неприятна емоция – изглеждаше твърде жестока към един от героите. Чудих се, чудих се, накрая я оставих, така както ми беше дадена първоначално.
– Защо ти в нея смеси безсмъртните създания с простосмъртни хора?
– За да може, когато се видим на живо, да ви попитам: – А вие сигурни ли сте, че сега сред нас няма поне един вампир?
– Главната героиня в „Болница за безсмъртни създания“ е студентка по медицина. Има ли нещо от теб в нейния образ и истински казуси от личната ти медицинска практика и обучение?
– Главната героиня беше „родена“ твърде рано в историята – още докато не съм и вярвала, че този
гол текст някога ще се превърне в роман. Толкова рано се появи Амелия, че без много-много да се замисли, открадна името на моя много близка приятелка в университета (само с една буква разлика). Също така Амелия взе някои от физическите черти на тази приятелка, както и хобито ѝ да тича, но оттам нататък придоби изцяло свой образ, напълно различен от моя или от всеки друг, когото познавам.
Повечето медицински казуси всъщност са от практиката на съпруга ми, който е хирург и главен мой консултант по медицинската част в историята. Той си няма никакво понятие от писане, но за сметка на това има страхотно чувство за хумор и често се сърди, че отказвам да включа в историята забавните му предложения (като вампирът, който „люпи семки на Витоша.“)
– Разкажи ни повече за един от най-интересните типажи, създателят на „Болница за безсмъртни създания“. Що за птица е той, или по-правилно е да питам − що за вампир? Идеалист или луд, маниакален тип?
– Михаил е моят най-любим герой в историята. Обожавам го! Той има архангелско име и бяло сърце, обгърнато от черна броня. Общо взето е противоречив образ. В една ситуация го виждаме добър и самоотвержен, а в следваща – направо гаден. Точно това го прави истински. В крайна сметка не е ли всеки един от нас понякога добър, понякога лош – зависи в каква ситуация се намира и какво се иска от него.
Михаил е събирателен образ на повечето хора. Олицетворение на неизлекуваната, потисната надълбоко травма от миналото. Чрез него исках да покажа, че винаги трябва да се стремим да преработваме негативните преживявания, за да се освобождаваме от тях, а не да ги скриваме в себе си и да се залъгваме, че те не са там. Защото в противен случай те се превръщат в бомба със закъснител и никога не знаем какво точно ще я провокира да избухне.
– Как гледаш на склонността на хората днес да се самолекуват, подлагайки се на всякакви експерименти, сякаш все по-малко вярват на официалната медицина?
-Радвам се, че все повече расте броят на хората, загрижени за собственото си здраве и търсещи алтернативни методи за профилактика и лечение на заболявания. Човек е комплексна система от тяло, душа и мисли, затова не е правилно да лекуваме само тялото и да очакваме целия човек да е здрав. Традиционната медицина си има своето място в лечебния процес, а в някои случаи е незаменима, но това не значи, че не трябва да полагаме още грижи за себе си извън предписанието на доктора. Аз например съм фен на хомеопатията.
-Извън лекуването, с какви приказки си израснала?
– Много ми се иска да ти кажа, че съм имала изпълнено с приказки детство, което е разпалило въображението ми още в онези години, но истината е, че за първи път се влюбих в „приказка“ едва на единайсет. Тогава прочетох първата книга от „Хари Потър“… и от този момент нататък светът ми стана друг. На дванайсет започвах да пиша истории по американските фен фикшън форуми за Хари Потър. Пишех на развален английски и май имах само един читател, но това беше първият ми досег с писането, и той вдъхновен от Хари Потър.
– И накрая – продай ни аромат на вампир така, че да поискаме да си го купим 
?
– Омръзна ли ви да миришете на себе си? Омръзна ли ви да не привличате никого със своята обичайна миризма?
Омръзна ли ви половинката да бърчи нос в очакване на разнообразие, а единственото, което да подушва е вашата… досадно позната миризма?!
Действайте навреме! Вземете сега парфюм с аромат на вампир и гледайте как светът ви се преобръща още след първото впръскване. С добавен аромат на роза за жени и аромат на мускус за мъже.
Ако поръчате през следващите 5 минути, получавате 3 парфюма с аромат на вампир на цената на 1!
Разговора води: Людмила Еленкова
