Книгата е на трето място от любимите заглавия за 2023 г. в годишната анкета „Изборът на книжарите на Хеликон“
Мнозина твърдят, че този роман е успял да ги разплаче, прогонил е съня им, или пък са намерили утеха в страниците му, като в ласкави обятия. Силни емоции пронизват и другите книги на Чарлс Мартин, който има диплома на бакалавър по английска литература и знае как да въздейства на читателите. След „Планината помежду ни“, успешно превърната и във филм с участието на плеяда звезди, сред които Кейт Уинслет, всяко заглавие на американския писател се търси с интерес, защото чувствата са гарантирани.
„Когато щурците плачат“ е история за сърдечен хирург от Атланта, отказал се от лекарската практика, когато преживява огромна лична драма – не успява да спаси съпругата си. Вътре в него остава умението да „дава нови сърца“ на хората, връщайки ги към живот. Това прилича на чудодеен дар свише, на магия, която никой не може да му отнеме и оттук започва дълбокият религиозен заряд, с който е пропит романа. Съдбата изправя доктора пред избор – да продължи да се самосъжалява, ремонтирайки лодки в отчаянието си, или да помогне с трансплантация на едно седемгодишно момиченце, което продава лимонада на улицата и събира щурци. То самото е като щурче, крехко същество със „сърце на тигър“, което горещо се моли тялото му да бъде спасено.
Книгата изобилства с медицинска информация, знак за професионалния подход на Чарлс Мартин към писането. Но вярата и любовта са това, което всъщност изцелява болката в неговата книга. Дори на някой да изглежда нереална идеята за сърцето като физически източник на чувства и твърде мелодраматичен света, в който е разположено действието, нека не забравя, че чете художествена литература, а на нейна територия молитвите, отправени в рая и ада, се сбъдват. Нещо повече, те са задължителния катарзис, през който всеки трябва да премине, думите, които трябва да осмисли, вината и загубата, които да понесе, и после да преглътне сълзите и безнадежността пред факта, че е отговорен за живота на едно дете.
Книгата на Чарлс Мартин препоръчвам на онези, които са оценили емоциите в творби като „Морал“ на Тадуеш Доленга Мостович, „Записки на един лекар и мистик“ на Аксел Мунте и „Цитаделата“ на Арчибалд Кронин.
Текст: Людмила Еленкова