Лира Литературно-рекламна Агенция
Виктория Алберт – „Хеликон-Витоша“
Ето че попаднах на една от най-противоречивите книги, издавани тази година (2017) – „Пратеник на любовта“ от Джеймс Туайман. Обикновено избягвам да тровя себе си и читателите с негативни емоции, но тук бе засегнат не само духа ми, но и чувството ми за патриотизъм, национална и религиозна принадлежност – българска и православно християнска.
И преди знаех, че авторът е световноизвестен възрастен мъж, определящ себе си като „пратеник на любовта“, интересуващ се от малки деца, но не бях задълбочавала познанията си в неговото алтернативно занимание.
„Пратеник на любовта“ е нещо средно между връх на суетата, възхвала на личните му „свръхкачества“ и преразказани сцени от „Матрицата“ (авторът огъва лъжици и вилици), като някъде тук се появава 10-годишното момченце Марко от България. И става интересно…
Книгата съдържа противоречащи си твърдения, неясни и объркани разсъждения, както и жлъчно представяне на България. Според първата половина на историята главната цел на Туайман е да припечелва от лекциите си, които говорят за проявата на висша любов. Нищо общо с втората част – любовта вече е заменена с нездраво преследване на дете и бълване на змийска отрова срещу българските земи, лишени от красота, както казва авторът.
Всъщност се оказва, че в някаква планина, без да се конкретизира коя, е скрит манастир, нещо средно между лудница и побългарена версия на Хогуъртс. Именно в тайнствения манастир се обучават децата индиго. Ето тук нещо в мен не успя да се съгласи и да приеме насериозно въпросната творба. Като теолог, прекарал седем години от живота си в изследване на богословските науки и с подчертан интерес към духовните учения като цяло, аз не изключвам чудесата и свръхестествените прояви, но също така зная едно – не съществува български манастир, който да приюти в светата си обител секта, която проповядва принципите на „пратеника на любовта“. Тук не става въпрос за Иисус Христос като Спасител и Месия, а за някаква неопределена сила, с която се раждат децата. Дори това да не е достатъчен аргумент, само представата българските праволинейни и консервативни духовници, които трудно приемат всичко различно или езотерично, да възпитават деца индиго в скрит манастир, е смехотворна. Подобни секти, разбира се, съществуват и действието им е разрушително, но… не и в православно-християнски манастир.
В заключение ще кажа, че всеки е свободен да вярва в каквото пожелае, но винаги трябва да има едно наум и да проверява информацията от много източници, преди да се впусне в съмнително учение. А г-н Туайман… е, той е постигнал е целта си щом книгата му намира място в книжарските ни разсъждения.
