Лира Литературно-рекламна Агенция
В началото на века Джонатан Франзен осъществи американската мечта. Или поне мечтата на хиляди американски писатели. С излизането на „Поправките“ Франзен бе провъзгласен за автора на „първия велик американски роман на XXI век“. Статутът му бе затвърден със „Свобода“ и „Чистота“.
В. „Гардиън“ намери Франзен и го провокира да разкрие книгите, които са променили живота му, накарали са го да плаче и да пожелае сам да ги е написал. Ето какво каза той:
Книга, която промени живота ми: Биографията на Томас Едисън
„Да четеш е като да трупаш опит. Всяка книга променя живота ми поне малко. Но за първи път това ми се случи, мисля, когато бях на 10. Беше с биографията на Томас Едисън.“
Книга, която ми се иска да бяха написал аз: „Хроника на птицата с пружина“ от Харуки Мураками и Неаполитанските романи на Елена Феранте
„Спрях на третия роман от поредицата и ми беше интересно за 5 секунди да си представя какво щеше да стане, ако бях стигнал до края. Би ми се искало да напиша такива разтърсващи книги като „Хроника на птицата с пружина“ и Неаполитанските романи, но също така не виждам защо да не искам да си бяха написани от Мураками и Феранте.“
Последната книга, която ме разплака: „Independent People“ от Halldór Laxness
„Мисля, че не съществува човек, който би я довършил, без да се разплаче.“
Книгата, оказала най-голямото влияние на писането ми: „Хрониките на Нарния“ от К.С. Луис.
„Исках да ги чета отново и отново. Мисля, че така започва писането – с такъв вид четене.“
Най-подценяваната книга: „The Man Who Loved Children“ от Кристина Стед
„Това е най-удивителната книга, която не мисля, че някой е чел.“
Книгата, която не довърших: „Одисей“ на Джеймс Джойс
„Трябваше да пиша есе за нея, но така и не успях.“
Книгата, която ме е срам, че не прочетох: „По следите на изгубеното време“ от Марсел Пруст
„Мога много убедително да говоря за Пруст, все едно съм прочел и седемте му тома. Но всъщност чета твърде бавно. Особено, когато става дума за Пруст.“
Какво чета в момента: „The Mars Room“ от Рейчъл Кушнер
„Почти я приключих. Книгата предстои да излезе, но според мен е поредната й крачка напред. Най-хубавата й книга. Роман за Калифорния, за затворите, за стриптийз клубове.“
Книгата, която най-често подарявам: „The Mighty Franks“ от Майкъл Франк
„Май съм изкупил 50% от бройките в местната книжарница.“
Книгата, с която искам да ме запомнят:
Предпочитам да съм жив, вместо да ме помнят.
