Начало / Критика / Ако писателите бяха президенти

Ако писателите бяха президенти

 

19-barack-obama-black-caucus.w710.h473.2xНовината, че Джеймс Патерсън и бившият американски президент Бил Клинтън работят заедно върху трилър, ни накара да се размечтаем какви книги можехме да четем, ако и други президенти се бяха впуснали в подобно начинание – страхотни, странни, смешни? Това пишат редакторите в сайта www.bookriot”.com.  Затова решихме поне в статията да съчетаем десет президенти с автори, живели по тяхно време и написали поне един роман по времето на мандата. И изключихме Марк Твен, защото той би си паснал с всеки американски президент – от Линкълн до Рузвелт.

Барак Обама и Та-Нехиси Коутс

Със сигурност бихме прочели комикс, създаден от двамата. Предполагаме, че книга от тях би била завладяваща и разтърсваща, обхващаща всички комиксови поджанрове. Обама всъщност никога не е споменавал комиксите сред обичайните си четива, но защо да не си го представим в такава светлина?

Роналд Рейгън и Джоан Дидиън

Ако тези двамата можеха да прекарат повече от 10 минути заедно в една стая, подозираме, че щяха да излязат с уникален творчески микс на културата и блясъка на американския живот. Есето на Дидиън „In the Realm of the Fisher King“ критикува икономическата политика на Рейгън. Писането й сочи, че от евентуална колаборация с Рейгън би излязло нещо популярно и брилянтно.

Ричард Никсън и Тони Морисън

Просто се заслушайте как звучи това дуо! По време на президентството на Никсън Морисън публикува някои от най-известните си творби. Той е и силно заинтригуван от комплекса за малоценност, от отказа на хората с власт да се откажат от нея, от темата за социалния ред. Без съмнение партньорството между Никсън и Морисън би било трудно и изпълнено с проблеми, но подозираме, че писателят би се справил със суровия материал, предложен му от президента и наситен с параноя, амбиции и измами. И би се получил проницателен роман.

Линдън Джонсън и Робърт Пен Уорън

Това е едно от любимите ни съчетания, вероятно защото Уорън е прекрасен писател. А интересът му към Американския юг и Гражданската война, към т.нар. „бял либерализъм“ биха имали страхотен съчетан ефект с качествата на Джонсън.

Дуайт Айзенхауер и Дж. Д. Селинджър

Селинджър изглежда перфектен за огласяване на Айзенхауер и поствоенния културен пейзаж (както и прави в „Спасителят в ръжта“). Можем само да си представим разговор между президента, който е и военен герой, и авторът, изправил се срещу лицемерието. Заедно двамата можеха да създадат нещо велико, което да разгроми конформизма на 50-те години.

Удроу Уилсън и Маргарет Мичъл

Това партньорство изглежда доста вероятно. „Отнесени от вихъра“ на Мичъл е дълбока книга, разглеждаща сериозни проблеми, а писменото наследство на Уилсън за расовите въпроси не отстъпва. Днес не искаме да четем за расизма, но ако трябва да сме честни, нужна ни е книга, която да е пример за прогресивното, но все пак расистко изкуство от началото на 20 век, за да ни служи за негативен пример.

Теди Рузвелт и Джек Лондон

С изненада научихме, че Рузвелт е бил доста критичен към автори като Лондон, наричайки ги „естествени измамници“. Затова и колаборация между тях би изглеждала напрегната, но пък би могла да произведе интензивна и изпълнена с мъжество история за дивото, изпълнена с вълци и силни мъже из дълбоките гори.

Юлисис Грант и Херман Мелвил

Сравнително непопулярно е мнението, че Грант е велик президент, който не получава заслуженото признание. Двамата са родени едва през три години, а „Моби Дик“ на Мелвил и мемоарите на Грант ни карат да смятаме, че те биха написали невероятен роман за американската Гражданска война. Грант е казал „Във всяка битка идва моментът, когато и двете страни се чувстват победени и който продължи атаката, печели“. Ако Ахав не разбере това, няма кой друг.

Андрю Джаксън и Едгар Алън По

Разбира се, че точно майсторът на ужаса и авторът на първия роман в жанра мистерии би работил с Джаксън. Политиката на президента за изселването на индианците сочи, че той е човек без съвест, способен да нанесе огромна болка и страдание на околните. Надеждата ни е, че По би бил критичен към идеологията на Джаксън, но по-вероятно е да получим пътешествие сред страхове, беди и насилие.

Джордж Вашингтон и Джупитър Хамън

Това е най-малко вероятното съчетание, защото трудно ще си представим как Вашингтон работи с афро-американец, с роб. И все пак робският живот на Хамън в Ню Йорк, където Вашингтон защитава революционния дух, критикува много от същите революционни идеали. Всъщност Хамън пише поезия и религиозни текстове, поради което няма как да си го представим пишещ роман с президента, но заедно те биха могли да създадат многопластова и нюансирана история за американските корени, републиканската теология и свободата.

А вие с кого бихте „събрали“ родните президенти? С кого би си паснал Желю Желев? Кой „си отива“ с Петър Стоянов? Има ли модерен писател, който да пасва на Росен Плевнелиев? А Румен Радев дали би паснал на някой ваш любим автор? Можете да ни пишете с вашите варианти.

Прочетете още

18761782_303

10 актьори-писатели: И Том Ханкс написа книга

Един от най-популярните актьори на нашето време – Том Ханкс се присъедини към цяла плеяда …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *