Лира Литературно-рекламна Агенция
Честваме празника на всеки 1 ноември
Точно преди сто години е първото официално шествие в чест на българските будители. За основа служи почитта към св. Иван Рилски, който се смята и за покровител на народа ни. Политици, писатели и артисти се обединяват, като изтъкват нуждата от подобен празник. Обществото ни търси тогава духовни стимули и ги открива в наследството на най-мъдрите българи.
„Животът само тогава е ценен – казва по повода министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, – когато е вдъхновен от идейност.” Празникът пък нарича „ден на големите българи”.
Сред най-често споменаваните будители от тогава до днес са възрожденците – нашите първи просветители. Цитират се често мислите и работата на личности като Неофит Рилски, Черноризец Храбър, Патриарх Евтимий или пък Иван Вазов, Елин Пелин от по-нови времена. Книжари, издатели, хора на перото, учители и библиотекари са пък нашите съвременни будители, които пазят завета, останал от ония времена и носещ почерка на Паисий: “Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език.”
„Как е звучна и красива българската реч – възкликва пък миналия век Михаил Лъкатник, – като билка ме опива, води ме далеч.” Затова и заглавията, които са точно като за 1 ноември, носят в себе си тази омая – създадени са на роден език.
Някои са от възрожденски времена, а други само скрепват нишката на будителството и ни я подават, че да продължим и ние с нея уверено напред
Имена от чисто злато
Яна Язова сама по себе си владее изкуството да събужда умовете – пресъздава с огромен талант специалните мигове от историята ни и вдъхва живот на исторически личности. Както например в книгите си за Левски и Бенковски. Заедно с „Шипка” всъщност оформят задълбочена трилогия, която носи името „Балкани”. И сякаш за да демонстрира колко трудно нещо е свободата, съдбата е приготвила ред изпитания, за да се стигне до публикуването на книгите. Но като по чудо днес разполагаме с тях.
Четива за трудни моменти
„Железният светилник” е сред най-големите скъпоценности в съкровищницата на нашата литература. Както се знае, има и три продължения – „Гласовете ви чувам” е последна в тетралогията. Пак в основата е търсенето на свободата, мъките на постигането ѝ. И както в случая с Яна Язова, и тук Димитър Талев пише за свобода и будители от миналото, а сам е изправен пред безнадеждност и трудности в своето настояще. Може би именно това държи запален онзи факел, който позволява да пребъдваме.
Съвременни светли имена
Здравка Евтимова е сред най-успешните ни съвременни автори. Преди три години дори спечели награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос към нашата духовност. А успешен е пътят ѝ и в чужбина. Съчетаваща литературен талант и умение да вижда детайлите, тя пише най-вече кратки, завладяващи истории, които задействат всеки миг импулс и в нас да си обясним света. Успехът на „Кръв от къртица” е показателен за това. А по същия начин много добри думи можем да кажем за Теодора Димова, която не спира да ни изумява с дълбината на всяка своя следваща книга. Георги Божинов също притежава в пълна степен таланта да показва чрез историята онова, което подлежи на промяна сега – забравен и преоткрит, той живее втори живот, пак е там, където му е мястото – сред будителите.
Автори с талант и стил
Също наши съвременници, те са сред най-популярните в книжарниците. „Опашката” от Захари Карабашлиев се появи преди близо две години, но вече придобива култов статут сред читателите. „До последната минута” на Георги Бърдаров всъщност създава декори за онова, което прекрасно умее авторът – да показва човешката съдба, да ни прави съпричастни. Да добавим и щипка поезия, любов, състрадание и пламък – така, както го умеят Маргарита Петкова и Добромир Банев. „Абсурдни времена” е техен съвместен проект.
Поколение от будители 2.0
Хубаво е винаги да има приемственост между установеното, наложеното – просто нишката да продължава напред. Всяка искра българщина е добре дошла, а при Боян Боев тя наистина присъства. Самият той умее да задава въпроси в книгите си, да търси отговорите на нетрадиционни места – събитията при него често се развиват далеч от светлините на прожекторите, затова и отношенията, които разгъва, са правдиви, докосващи, завладяващи. А в нас остава едно такова сладостно усещане за нещо родно, българско. Нещо, което и Ивелина Радионова умее; и тя го практикува с думи, с писане.
