Лира Литературно-рекламна Агенция
И у нас известни автори са платежно средство
Обичаме да казваме, че творчеството им е безсмъртно – и нематериално. В същото време обаче мнозина писатели са били на ръба на оцеляването именно поради липса на средства. За да е иронията пълна, по-късно ликовете им украсяват националните валути. Всъщност има много примери от цял свят за автори, които са дали лицата си на разплащателните средства. Така обикновено обществото подчертава уважението си към тях, както е и у нас със Славейков, Алеко, Петър Берон…
Ето примери от различни страни и континенти – обединява ги това, че хората по тях са се прочули с онова, което са написали
Започваме с Викторианска Британия
Чарлз Дикенс се прославя като един от най-големите творци на епохата – през 1992 г. той се превръща в лице и на британската банкнота от 10 лири – на задната ѝ страна е именно създателят на „Коледна песен“. Както казват от Банката на Англия, това е и благодарност към големия писател за образи, които са се втъкали с десетилетията в британската памет – например един Оливър Туист.
„Своя“ банкнота има и славният му предшественик, обявен за най-велик драматург на всички времена – Шекспир. Талантът му също е оценен на 10 лири, като самите банкноти са отпечатани за първи път през 1970 г. За дизайна им е използван паметникът на Шекспир в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.
10 е щастливото число и на Андерсен
Принцът на приказките се появява върху банкнотата от 10 датски крони през 1950 г. Портретът му напомня за това, че до днес той остава най-изящният създател на вълшебни истории – и ненапразно е сред националните гордости на датчаните.
По същия начин реагират и французите, когато се спомене името на Екзюпери. Авторът на „Малкият принц“ е овековечен върху банкнотите от 50 френски франка, като емисията е от 1994 г. Интересното е, че редом с него стои и най-известният му герой, самият принц, а на банкнотата е и самолетът на Екзюпери, с който той и изчезва по време на мисия през 1943 г.
Почит е заслужил и Виктор Юго. Авторът на „Клетниците“ краси банкнота от 5 франка, която става платежно средство във Франция в края на 50-те на миналия век. На заден план се вижда и парижкият Пантеон, в който всъщност се намира и гробът на писателя.
И ирландци на почит
Местната валута – ирландската лира, няма толкова дълъг живот, защото е въведена след извоюването на независимост през 1928-а. От 2002-а тя е заменена от еврото. По банкнотите, естествено, са националните символи и герои – сред тях и поетът Уилям Бътлър Йейтс, който краси тази от 20 лири. Наред с него, по нея се различават и Абатския театър, на който той става първи директор. Пак Йейтс е и първият ирландец, носител на Нобеловата награда за литература. Годината е 1923-а.
Всъщност тогава точно е излязъл „Одисей“ – романът, който ще направи прочут и Джеймс Джойс. И той се сдобива с банкнота. Наречена му е тази от 10 ирландски лири. На нея има още и символ на реката Лифи, която пресича родния му Дъблин.
Жените-писателки също са почетени
Сред интересните примери за писателки върху банкноти е и корейката Шин Саимдан. Тя става всъщност и първата жена, която се появява върху южнокорейска банкнота. Пише проза и поезия, а заедно с това рисува в „мъжките“ времена на 16. век. Има осем деца и умира само на 46. Стойността на тази банкнота са наглед внушителните 50 хиляди южнокорейски вона.
Европа пък отбелязва през 2025-а годината на Джейн Остин – родена преди кръглите 250. Създателката на „Гордост и предразсъдъци“ дори е цитирана върху банкнотата от 10 британски лири. Текстът е от книгата и гласи: „Няма развлечение като четенето!“ Самата банкнота е от 2016 г.
Същата чест е заслужила и Леся Украинка – известната писателка от края на по-миналия и началото на миналия век, върху банкнотата от 200 украински гривни. Серията е от 2001-а, а на гърба е „уловен“ красиво щъркел в полет.
Прекрасна е и банкнотата на Астрид Линдгрен – тя е от 20 шведски крони. Разбира се, редом с любимата писателка е и вездесъщата Пипи, нейната героиня. И още една шведска писателка може да се похвали с такава чест – Селма Лагерльоф, която пък е и първата жена, спечелила Нобеловата награда за литература през 1909 г. Авторката на „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“ също краси банкнота от 20 тамошни крони.
Куриоз за 100 хиляди
Класикът на италианската литература Алесандро Манцони е сигурно сред авторите, на които е посветена банкнота с най-много нули – понеже става дума за италиански лири, ще е измамно да кажем, че е и най-скъпа… През 1967 години в емисия е въведена банкнота от 100 хиляди с неговия лик. Манцони е смятан за един от основоположниците на съвременната италианска книжовност.
Дори славният Марко Поло е „оценен“ едва на 1000 лири. 500 пък са чешките крони, върху които грее ликът на Божена Немцова – класик на тамошната литература от ерата на Възраждането, която между другото, учела и български език в знак на подкрепа към нашата освободителна кауза.
И български писатели греят от банкнотите
Сега например, покрай 200-годишнината от излизането на „Рибния буквар“, може да погледнем на станалата толкова тривиална десетолевка по друг начин. Банкнотата е удивително красива, със символи и рисунки от самия буквар, пък и скици от научните трудове на Петър Берон, който е нейно лице.
Пенчо Славейков пък бележи 50-те български лева – и тук има фрагменти от негови творби, както и знаковите за живота му места у нас, Народния театър и Националната библиотека. А като удвоим стойността, стигаме до Алеко… чиито са и в момента 100-те наши лева. За тази банкнота знаем, че е подсигурена и технически, като дори получава награда за сигурност срещу фалшифициране. Автор на всички тези банкноти е Кирил Гогов.
Патриархът е извън употреба
Родоначалникът на съвременната литература Иван Вазов свързваме с една от банкнотите, които вече не са в употреба. „Неговите“ 200 лева бяха и символ на инфлацията през 90-те, когато се роди и тази банкнота. Тогава стойността ѝ намаляваше все повече, понякога и от ден на ден – може би като знак за това, че непреходно остава само нетленното, „Под игото“, „Опълченците на Шипка“, разказите на Вазов. От края на 1999-а банкнотата е извадена от употреба.
Американските изглеждат вечни
Показателно е, че дори банкноти, излезли от употреба още през 60-те, са законно разплащателно средство в САЩ – например тези с ликовете на Маккинли или Кливланд. По правило банкнотите там се посвещават на бащите на нацията, сред тях например е един Франклин, който става известен и с политическата, и с просветителската си дейност. В момента ликът на Бенджамин Франклин краси и банкнотата с най-висока номинална стойност – стодоларовата. Точно той се занимава с книгоиздаване и библиотекарска дейност още в първите десетилетия на 18. век. Пътят към богатството според него задължително минава и през следния принцип: „Не прави други разходи освен в полза на другите или себе си; не пилей напразно.“
А когато нещо такова ти го каже онзи, който грее от стодоларовата банкнота, парите неизменно добиват друг смисъл
