Лира Литературно-рекламна Агенция
Тихата му музика твори и днес чудеса
Роден е през септември 1934 г.
Точно 90 са изминали оттогава, макар че го няма сред нас вече осем… Пътят му започва в канадския Монреал, посвещава се на музиката и поезията още в гимназията, а най-скъп на сърцето му е Лорка.
Лириката и китарата изграждат познатия образ на Ленард Коен, който до днес ни е скъп – при това той започва да свири направо на късна възраст, едва на 13. Няма учител, който да го напътства, уроци му преподава познат.
Първите повеи на славата всъщност идват заради поезията и прозата, които пише. Сам признава в по-късните си години, че колкото и да му се искало да изпълни на живо пред публика свои песни, гърлото му се стягало от страх.
Музиката му става изключително популярна в Щатите през 70-те
От онези времена датират и кратки любовни връзки с икони като Дженис Джоплин и Джони Мичъл. После го открива родната му Канада, пък и Европа. Самият той прави невъзможното, за да постигне добър резултат – песента „Алилуя“ например променя 80 пъти, преди да прозвучи, както я познаваме. Но пък точно тя е може би рекордьор по кавъри в съвременната музика.
Собственият му син обаче споделя нещо интересно. По думите му, баща му винаги, през целия си живот, гледа на себе си най-вече като на поет. Музикантството е просто начин стиховете да стигнат до повече хора, да зазвучат като камбана. Като потвърждение на това, всеки музикант ще открие, че Ленард Коен не е изключителен китарист. Но има друго изключително качество – да превръща поезията си в песни.
Религията и любовта бележат живота му. Възпитан в духа на ортодоксалния юдаизъм, Ленард Коен се увлича и от будизма и хиндуизма. Сред жените на живота му пък са художничката Сюзана Елрод, от която има две деца, също фотографката Доминик Исерман. Важна следа в дните му оставя Мариане Илен, която се превръща за него в муза. Когато се запознават, той е на 26.
Голямата му любов обаче се измерва не с дните заедно, а с годините на раздяла – за нея разказва романтично и романът „Танцувай с мен“
Силвия Франк посвещава книга на отношенията им
„Танцувай с мен“ е за срещата им на гръцкия остров Хидра през 60-те. Тогава Мариане е омъжена, има и дете. В романтичния дух на романа именно тя е тази, която подарява китара на Ленард Коен, за да му даде вдъхновение и нов път след като неговият първи роман среща унищожителна критика. Когато обаче той стъпва на краката си, пътищата им се разделят. За дълги години, чак до прага на смъртта…
„Скъпа Мариане, аз вървя съвсем малко след теб…“, пише поетът и музикант в прощалното си писмо. И признава, че ако има голяма муза в дните му това е именно норвежката. А думите му се оказват пророчески – той си отива от света на 7 ноември 2016-а, само три месеца след Мариане Илен. Остават песните, остава музиката, която се носи във Вселената…
Танцувай с мен и доведи ме до красотата ти
със изгарящите звуци на цигулка
Танцувай с мен през хаоса,
докато намеря аз спокойствие и уют
Издигни ме като маслинови клонки
и бъди гълъбът, водещ ме към моя дом.
