Лира Литературно-рекламна Агенция
Броени дни остават до мига, когато Орлето на „Хеликон“ ще кацне в ръцете на 15-ия носител на мечтаната статуетка. Каква междувременно е атмосферата в книжарниците, вълнуват ли се тези, които не журират, а продават състезаващите се заглавия. Любопитни да разберем, поканихме трима старши книжари – от София, Русе и Бургас, за да сверим нагласата и очакванията им за бъдещия литературен лауреат.
Как реагират читателите на българска литература на книгите, номинирани и наградени с „Хеликон“? Променя ли се отношението и доверието в тях с годините?
Eлена Алексиева, „Хеликон Бургас“: Повечето читатели и почитатели на съвременната българска литература все по-често съобразяват избора си с книгите, номинирани от журито. И това е добра тенденция, въпреки че читателският вкус и този на журито рядко съвпадат. Би било добре хората, призвани да определят наградата „Хеликон“, да намират винаги баланса между продаваемите, четивни, „леки“ книги и „високата“ литература.
Спомням си как читатели се впечатляваха и бурно одобриха избора за наградата „Хеликон“ на „Сестри Палавееви в бурята на историята” на Алек Попов, ”Кратка история на самолета” на Захари Карабашлиев и миналогодишния победител „432 херца” на Недялко Славов. Случва се да ни задават и въпроса: „Къде мога да намеря книгата, която спечели наградата „Хеликон“ за тази година?“ Този факт ми дава увереност, че вършим нещо, което е от полза за тях. Нашата награда вече е фактор.
Любина Йорданова, „Хеликон Русе“: Определено фактът, че една книга е носител на награда „Хеликон“ привлича! Често това е причината, която наклонява везните в полза на наградената книга, когато човек се чуди какво да избере сред безбрежното море от заглавия.
Дори и номинацията за наградата е важна за отбелязване!
И аз като книжар го правя, когато предлагам българска литература. Няма как 15 години след учредяването на наградата „Хеликон“ доверието в нея да не расте!
Ние, книжарите ставаме преки свидетели как интересът към удостоената книга се удвоява, утроява… пред очите ни! Съвсем пресен пример е „432 херца“ на Недялко Славов. Смятам, че завидното постоянство, с което тази награда се връчва вече толкова години, особено на фона на българската действителност, заслужава по-голямо медийно внимание и гласност!
Александра Янкова, „Хеликон Стамболийски, София“: Имам удоволствието да съм книжар в „Хеликон“ на „Стамболийски“17 в София. Черпя своите наблюдения от работата си там.
Наградата „Хеликон“ добива все по-голямо значение и има своята тежест сред почитателите на българската литература. Това, което ме радва и ми подсказва, че тя е фактор в българската култура, е как клиентите търсят книгите, които са я спечелили през годините, със съзнанието, че тези книги наистина са значими и си струва да бъдат прочетени.
Случвало се е да поискат в комплект и всички новономинирани, за да ги разгледат и купят. На голям интерес се радват и книгите, които спечелиха последните няколко години награда „Хеликон“: „Една и съща нощ“, „432 херца“.
Коя е твоята предпочитана книга от номинираните през 2016? А измежду
наградените досега? Би ли направила експресно ревю в няколко изречения,
за да убедиш и нас?
Елена Алексиева: Тази година съм раздвоена между „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и „Камбаната“ на Недялко Славов. С удоволствие бих дала Орлето на „Хеликон“ и на двамата, но за съжаление победителят винаги е само един. Умът ми клони към „Камбаната”, сърцето влече към „Аз още броя дните”.
Георги Бърдаров е литературен дебютант, който още с първия си роман направи заявка за сериозно присъствие в българската литература. Прочетох книгата на един дъх, после се върнах пак, за да я обходя със ситни крачки. Този роман ме разтърси, всмука ме като в лятна вихрушка. Историите за любов, война и вечните Балкани винаги въздействат така, но тук имаме и добро писателско перо. Препоръчвам на моите клиенти и читатели с пълната увереност, че давам в ръцете им истинско книжно чудо!
Любина Йорданова: Трудно ми е да се съсредоточа върху избора само на една книга (мисля, че това е проблем на всеки книжар :)). А и не съм чела всички от номинираните. Ще посоча няколко заглавия – „Камбаната” на Недялко Славов, „Милост за приятелите” на Силвия Томова, „Скитникът и синовете“ на Александър Секулов.
„Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов, която спечели награда „Хеликон“ през 2014 г., е от любимите ми наградени книги.
Това е роман за приятелството между анархиста Георги Шейтанов и поета Гео Милев. Написан е като дневник, който започва от края на 2012 г., а разказва за събития и хора отпреди 90 години. „Тогава“ и „сега“ се срещат. Читателят се телепортира в XX в., а героите от онези времена оживяват днес и стават част не само от паметта, но и от мислите и чувствата на съвременния човек. Защото написаното е пълнокръвно и автентично.
Много ме впечатли причината, заради която Христо Карастоянов се заема да напише книгата, а това е въпросът: „Абе, този човек, Гео Милев, с тая чудовищна рана и с това изкуствено око, всичко това боляло ли го е?“
И отговорът на този толкова простичък човешки въпрос е разтърсващата „Една и съща нощ“!
Александра Янкова: Предпочитаната от мен книга от номинираните през 2016 г. е „Камбаната“ на Недялко Славов, защото ми въздейства по изключителен начин. Първоначално ме стъписа експресивния и груб език на автора в първата част на книгата. Въпреки реакцията ми, останах с героите докрай. Във втората си част тя е много силна, въздействаща на сетивата и родовата памет на хората. „Камбаната“ третира наболели, съвременни проблеми, които мачкат и тревожат нашето общество сега. Не случайно е сравнявана с „Калуня-Каля“, макар, че според мен е по-голяма.
Препоръчвам я на всички българи. Тя е най-значимата книга от български автор, на която съм попадала през 2016 г. Изплаши ме, разплака ме, умили ме, пак ме разплака! Това е литература!
Обзалагат ли се вече книжарите за тазгодишния избор на журито, между кои заглавия е облогът? Някъде чух, че разгорещено спорят…
Елена Алексиева: В Бургас вече залагаме. Би трябвало да пазя тайна, но сърце книжарско не трае. Лагерите са два – славовисти и бърдаровисти.
Любина Йорданова: До облози не стигаме. По-скоро обсъждаме. Не само помежду си, но и с наши редовни клиенти, които са върли читатели и биха конкурирали достойно журито.
А най-често спряганите имена са „Камбаната“ на Недялко Славов и „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров.
Александра Янкова: Наградата „Хеликон“ буди голям интерес и сред книжарите, разбира се. Колегите, с които съм разговаряла относно тазгодишния носител, са единодушни, че отново ще я грабне Недялко Славов с „Камбаната“. По-силна, въздействаща и важна книга сред номинираните, по наше мнение, няма.
Желая успех на всички номинирани автори и книги!
