Лира Литературно-рекламна Агенция
Сензационната книга „Разстрелът на Христо Ботйов“ на Веселин Игнатов, издание на „Милениум“, ни помирява с духа на един от най-големите кумири на нацията, казвайки истината за смъртта му. В юбилейната 140-та година от гибелта на гения е време да прозрем истината и да отхвърлим митовете, витаещи около кончината му.
Кой уби Ботев? Това е една от най-големите загадки в българската история. По учебникарската представа са го гръмнали турски заптиета. Но така ли е наистина? Има ли предател в най-близкото му обкръжение? Каква е ролята на Никола Обретенов, Георги Апостолов и на другите му съратници?
Писателят-документалист Веселин Игнатов слага кръст на гъмжилото от противоречия, лъжи, нелепи версии и спекулации, свързани със смъртта на Ботев. Авторът разравя фактите, съпоставя източниците, преследва уликите и представя разстрела на Ботев като криминален процес.
Неподражаемият творчески стил на Игнатов отпраща директно към времето на героя, а сред архаичните думи и изрази остроумно и на място звучат съвременни термини и идеи. Така не само с описаните събития и анализа си, а и с езика на книгата изследователят ни потапя в епохата и годините, след нея, спуснали завесата на мистерията.
„Ботйов не е редови покойник. Няма гроба му, костите, главата. Жалостно, та жалко – няма я Истината за сетните негови мигове! Кохорта професионални историци от няколко генерации ни даруват с баснословия, макар почти всички да съзнават, че си кривят душите по някакви задоблачни основания“, гласи горчивата оценка на историка. – „…140 години се прелива от пусто в празно, че е „вечно жив“, а са пропилени възможностите тленните му останки да почиват в мир. Това изисква да издирваме всичко за него, което липсва. Ето защо не бива да продължаваме патриотарските игри с единственото, което все още може да бъде сторено – изследване на обстоятелствата по смъртта му. Те очакват да ги осветлим.“
Още проф. Боян Пенев зове да се търси истината, скоро след смъртта на Ботев. Съставени са комисии, които да направят възстановка на събитието, но тя се смята „за стъкмена“. „Несъобразностите в ортодоксалната наукообразна теза са видими и при зажумен поглед“, категоричен е Игнатов.
Основание за неговия труд е убеждението му, че „непредубеденият българин има легитимно право
да задава въпроси, да търси отговори, да формира свое мнение и да гради друго, по-правдоподобно осветление на трагиковеличавия завършек на живота на Христо Ботйов Петков – бардът-емблема-гордост на националната революция.“
Базирайки труда си на повече от 100 исторически извора – протоколи, изследвания, лични свидетелства, научни хипотези и анализи, авторът проследява пътя на поета до неговата Голгота и дава ясен отговор на въпросите:
Колко митове витаят около смъртта на Ботев и кой е най-абсурдният?
Какви са несъответствията между официалната версия и действителността?
Словесни фокусничества или истина са свидетелствата на съратниците на революционера?
Защо теорията за самоубийството на Ботев е пустословица, предавана на ухо между историците?
Дадена ли е клетва между свидетелите – да пазят тайната за неговата гибел?
Какво ни казва раната в гърдите на загиналия и позата на смъртта му?
Самоубива ли се човек, загрижен за живота на хората, които е заклел и които води?
„ЗАЩО И КАК СЪМ ЗАГИНАЛ И КАКВИ СЪМ ДУМИ ИЗДУМАЛ?“
КОЙ, ЗАЩО И КАК прикрива ИСТИНАТА?
Веселин Игнатов (1957 г.) е завършил е Български език и история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и е учителствал в град Добрич. Автор е на пет документални книги, а научните му изследвания и литературно-критическите текстове в централния периодичен и академичен печат са над 135.
