Лира Литературно-рекламна Агенция
Олимпийските игри в Рио са на прага ни, но не олимпийският маратон като символ на игрите е във фокуса този път. Силно се съмнявам, че който и да е от отправилите се към Бразилия атлети би могъл да издържи това – 1000 маратона за 1000 дни.
Но в планините на Киото живеят необикновени монаси, които търсят просветление, правят точно това. За тях разказва проф. Джон Стивънс в книгата „Монасите маратонци от планината Хией, Япония“.
Монасите маратонци, или гьоджя, са последователи на будистката школа Тендай в Япония, които придобиват световна популярност заради духовния си атлетизъм. Най-върховото им постижение е седемгодишното поклонничество кайхогьо, включващо 1000 дни маратонско бягане и една седмица на гладуване, жажда и безсъние.
В началото на поклонничеството си гьоджя ежегодно трябва да преодолява по 40 километра на денонощие в продължение на 100 последователни дни – приблизително дължината на един олимпийски маратон на ден. През седмата година обаче дневната му обиколка се увеличава на 84 километра.
Монахът маратонец бяга по неравните планински пътеки, обут в примитивни сламени сандали, а през първите няколко години дори не носи чорапи. Скромната му диета, състояща се от зеленчуци, тофу и супа мисо, е многократно заклеймявана от модерните диетолози като неподходяща за свръхнатоварващи начинания. Около кръста си гьоджя носи въже и нож, които му напомнят, че ако се провали в изпълнението на кайхогьо, трябва да сложи край на живота си чрез обесване или пробождане в корема.
През петата година от изпитанието атлетът се изправя пред най-голямото предизвикателство – дойри, или седем последователни дни без храна, вода, сън или почивка. Той е длъжен постоянно да държи главата си изправена и да напява будистки сутри. По тази причина край него неизменно дежурят двама монаси, които не му позволяват да се унесе в дрямка.
От 1885 г. насам едва 48 монаси са успели да устоят на седемгодишното изпитание. Последният е Геншин Фуджинами, който завършва поклонението през 2003 г. на 44-годишна възраст. Бягайки по склоновете на Хией, Геншин изминава между 39 000 и 43 000 километра, равняващи се на цяла обиколка около земното кълбо.
Книгата разказва за тези невероятни мъже, за обвитата в тайнство планина, на която се обучават и практикуват, и за философията на тендай будизма, която от векове ги вдъхновява по пътя им към духовното пробуждане, за убийствените пости и пречистващи ритуали, подготвящи монасите за нечовешките им подвизи; за легендарния им 1000-дневен маратон, който за последните 130 години завършват едва 48 души; както и за най-висшия им стремеж – да спасят всички чувстващи същества.
Суровото обучение на Тендай счупва оковите на тялото и ума и помага на монасите да реализират Буда-природата, която ни е присъща, но до която е невъзможно да се докоснем в тривиалното си ежедневие. Потънали в тишината на Абсолютното и във вечна надпревара със смъртта, „бягащите буди“ съумяват да прозрат битието в кристалната му яснота и да изживеят пълноценно всеки отлитащ миг.
