Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-добрите руски икономисти ‒ Олег Григориев, разработва нова структура на икономическата теория в книгата си „Епоха на растежа. Лекции по неокономика“ (ИК „Изток-Запад“). Авторът анализира механизмите на глобалната икономическа система и решаващата роля на разделението на труда.
Олег Григориев откроява два типа държави ‒ такива, които са имали щастието да се развият икономически благодарение на съчетание от исторически условия, и други, които са обречени да са догонващи. При догонващите страни икономистът вижда два основни модела на развитие – монокултурен и инвестиционен.
Руският икономист задава въпроса има ли смисъл от т.нар. икономическо развитие, ако в основата му лежи бедността на мнозинството от населението, и не е ли време да се замислим за възможността за друг социално-икономически модел на световно устройство. В състояние ли сме да вземем под контрол глобалните процеси или ще ни се наложи да се примирим с бавния упадък, заплашващ във всеки момент да се разрази в икономическа катастрофа? Авторът не само търси отговорите, но и представя в книгата разбирането си за реалните механизми на икономическото развитие, което може да послужи за основа за изработване на новите решения.
Олег Григориев е завършил Икономическия факултет на Московския държавен университет, бил е сътрудник в Централния икономико-математически институт при Академията на науките на СССР. Работил е във Върховния съвет, в Държавната дума, в Икономическото управление при президента на Руската федерация, той е държавен съветник първи клас. От 2012 г. е учредител и научен ръководител на Научноизследователския център „Неокономика“.
„Епоха на растежа. Лекции по неокономика“ е интересна за преподаватели, анализатори и специалисти, както и за по-широк кръг от читатели, интересуващи се от състоянието и актуалните процеси в световната икономика. Преводът от руски е дело на Митко Хитов, автор на оформлението на корицата е Андрей Козарев.
Откъс от Трета лекция „Взаимодействие между развити и развиващи се държави. Инвестиционно взаимодействие“
Приложение към трета лекция
– Каква е ползата от тази картина на стената?
– От тази картина на стената – казва мама, – има много голяма полза. Тя закрива дупката на тапетите.
Е. Успенски, „Чичо Фьодор, песът и котаракът“
Понятието „иновация“ не носи никакво съдържание. Неговото единствено научно предназначение е да запушва дупката в неокласическата теория и да я направи по-пригодна за описание на реалните явления.
Ето какви въпроси постоянно възникваха в хода на лекциите и при обсъжданията след тяхното приключване:
Въпрос: Има един интересен момент. Съществува емпирика, от която следва въпросът: може ли в откритото пространство да има две конкуриращи се системи за разделение на труда? „Боинг“ и „Еърбъс“.
– Не! Боинг“ и Еърбъс“ – това е една система за разделение на труда и конкуренция вътре в една система.
– Почакайте, чисто емпирически. Те по съвършено различен начин са изградили своите композити. Едните по-добре се справят с композитите, другите – по-зле.
– И каква е разликата?
– В „Боинг“ самолетите се сглобяват конвейерно, а в „Еърбъс“ не го могат.
– Не е така. Разберете! Какво е необходимо, за да съществува „Боинг“ като такъв? Нужни са не хора, които работят в „Боинг“. И не технологии, които те прилагат. Нужни са милиони хора, които са готови да летят на далечни разстояния с определено ниво на комфорт. В този смисъл системата за разделение на труда се задава на първо място от тези хора, които летят насам-натам. Ето, това е условието за съществуване на „Боинг“. И тези хора печелят достатъчно, за да летят по някакъв начин, и далеч не всички работят в „Боинг“, или далеч не всички – в „Еърбъс“, а в много други сфери. И в този смисъл и „Боинг“, и „Еърбъс“ се издигат от растежа на системите за разделение на труда . Те просто са две компании. А Бил Гейтс въобще е единствен. В края на краищата някой някого може и да погълне, но времето още не е дошло и може би вече никога няма да дойде.
Вече споменахме, че неокласиката предполага наличие на веднъж и завинаги зададена система за разделение на труда, по отношение на която се правят всички основни изводи.
Естествено икономистите винаги са разбирали, че тук нещо не е както трябва, особено ако са имали за решаване задачи, в които се изисква разглеждане на икономическата структура за дълъг времеви период. Очевидно е, че количеството произвеждани днес стоки и създаващите ги производствени единици е несравнимо с тези, които са били преди 50 или 100 години .
За да се съвмести представата за неизменната система за разделение на труда с реално наблюдаваните явления, се използва понятието „иновации“.
Иновация – това е стока, която изначално не влиза в системата за разделение на труда (намираща се в равновесие), и се появява по неясна причина отнякъде отвън (екзогенен научно-технически прогрес).
На микроравнище решението за въвеждане или невъвеждане на иновациите взема производителят, изхождайки от локални критерии за ефективност, и тъй като цените и другите икономически параметри се задават от пазара, се смята, че такова решение освен това подпомага повишаването на общата ефективност на икономиката.
Ортодоксалната неокласика не вижда смисъл да разглежда задачата за специална интеграция на иновациите в системата за разделение на труда, доколкото приема иновацията като малко изменение, към което пазарната система се приспособява точно по същия начин, както и към всяко друго изменение на външните параметри. Затова, когато се говори за влияние на иновациите върху икономиката, обикновено се има предвид „поток от иновации“, всяка от които не оказва забележимо въздействие върху ефективността, но всички заедно са в състояние силно да я изменят в по-добра посока.
Изключение е неокласическата теория за цикъла, оперираща с понятието „шок в ръста на производителността“, който, изглежда, произтича под въздействие на иновациите. Впрочем тази теория не се занимава със съдържателен анализ на иновациите и най-вероятно просто предполага, че такъв род шокове могат да се предизвикат от концентрацията в кратък времеви период на поток от иновации, без да се обсъждат причините, поради които той се осъществява .
Съвременното неокласическо разбиране за иновациите се разминава с това, което влага в това понятие Шумпетер разглежда иновациите като голямо изменение, способно да наруши пазарното равновесие, което дори изисква за своето осъществяване предварително нарушаване на равновесието (във финансовата сфера).
В теорията си за цикъла Шумпетер също оперира с понятието „поток от иновации“. Към достойнствата на неговата концепция следва да се добави, че проблемът за концентрацията на иновациите във времето се обяснява с това, че възприемчивостта на икономиката към иновации се изменя според това на какъв етап от цикъла се намира икономическата система (т.е. научно-техническият прогрес е частично ендогенизиран) .
В определена степен традицията на Шумпетер се запазва и влиза в съвременния „иновационен“ дискурс. В същността си тя е много подходяща за обосноваване на исканията за отпускане на обществени средства за научни изследвания и подкрепа за иновациите. Затова теорията е популярна сред приложните специалисти, в това число и сред икономистите, работещи в научно-техническата сфера.
От само себе си се разбира, че за много десетилетия около понятието „иновация“ е създадена обширна литература, разглеждаща най-различни аспекти на това явление. Понятието за иновации, което е създадено изключително, за да се направи теорията по-адекватна на реалността (това е основен мотив на Шумпетер, който разбира, че наблюдаваните в реалната икономика явления не може да бъдат описани адекватно в рамките на предпоставките и понятията на австрийската теория), заживява собствен живот. При това – не толкова научен, колкото социален.
В този ипостас на социалното явление понятието „обраства“ с различен род митове. В тяхната основа са конкретни примери, само че последните никога не са анализирани подробно, а са подбирани, за да потвърдят вече наложилия се мит. При това ортодоксалната икономическа теория, която е прехвърлила отговорността за икономическото развитие върху екзогенния научно-технически прогрес, дава на този мит твърдо „научно“ обоснование. Въпреки че тя не одобрява самия мит като такъв.
Нашата гледна точка е следната – зависимостта между икономическото развитие и иновациите е напълно противоположна. Не иновациите водят след себе си икономически растеж, а икономическият растеж създава възможности за внедряване на иновации и стимули за тяхната разработка. Затова главна задача е да се разберат механизмите за икономическия растеж. Впрочем именно на това е посветено основното съдържание на курса лекции.
Не трябва да се приема, че отричаме самата възможност, някои открития и направените на тяхна основа иновации да са способни да повлияят върху хода на икономическото развитие. Навярно в историята е имало такива (и най-вероятно по-голяма част от тях – в периода до промишлената революция). Обаче по-голямата част от иновациите имат друга природа и играят съвсем различна роля.