Лира Литературно-рекламна Агенция
Светъл Гергьовден, скъпи приятели, читатели, именици, паметници и вие, хора, за които всеки нов ден бележи една малка победа! Пак имаме повод да затворим очи в смирение или патриотична съпротива пред иконата на Свети Георги, а после да разгърнем страници, за да попием от тях съзидателност и себеотрицание. За кой ли път ви приканваме да почетете с книга някого, чието име въплъщава опората на земеделеца и храбростта на чудотвореца. Сега, повече от всякога, ни е нужна словесна сила, с която да устоим на грохота на времето. Изборът в книжарниците е голям, подаръкът от български автор, кръстен Георги – запомнящ се, Историята – поучителна, а пролетта – вдъхновяваща. 
Вижте специалната селекция на „Хеликон“ за празника тук – https://l.helikon.bg/all/tag/6%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9%20-%20%D0%94%D0%B5%D0%BD%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0
Лира.бг. ви поздравява със стихотворение на поета Георги Константинов.
ДНЕШЕН ДЕН
Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!
Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит…
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.
Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина…
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.
Бъдещето чакаме с охота –
все натам обръщаме чела…
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
ПРИЯТЕЛСКО ПИСМО
На Огнян Стамболиев
О, мои приятели!…
Навярно сте прави:
„ Твоята муза не изостави!”
Но изостави ме моето здраве.
Шансът паричен – и той се забави.
Нова любов не ме забеляза.
Древен приятел сред път ме заряза.
Всички възторзи мълчат зад баира.
Само аз дрънкам с отчаяна лира.
Моята муза е с мен – то се види…
Просто няма
При кого друг да иде!
В. „Стършел”, бр. 18 – 2017.