В деня на театъра – 27 март, ни се иска да се поклоним на големите артисти, на прекрасните драматурзи, на оцелелите и слава богу, пълни салони с публика, да преживеем отново това, което последно сме гледали и да цитираме вдъхновени учителите на великото сценично изкуство:
„Лошите театри са също толкова вредни, колкото лошите училища или лошите църкви, защото модерната цивилизация бързо умножи онези, за които театърът е както училище, така и църква.” (Джорд Бърнард Шоу)
„Театърът е странно нещо. Режисьорът не разбира какво иска авторът, актьорите не проумяват какво желае от тях режисьорът, а зрителите нямат представа какво се случва на сцената.” (Аугуст Стриндберг)
„Театърът свързва всички изкуства – а ние, актьорите, сме мисионери.” (Антон Павлович Чехов)
Но най-вече да изпълним ролята си в живота и ние, и тя да стане наше призвание, обичана работа и дори мисия. Предлагаме ви откъс от книгата на театралния критик Пьотър Ярцев – „За театъра“, защото тя показа как изборът на актьор в началото на миналия век прилича на днешния труден избор в бизнеса и изкуството.
„Хора, които имат сценично дарование, могат и свободно да представят, без да се притесняват. Такива хора до време, а понякога и завинаги, сякаш не подозират, че имат сценично дарование и ги издава само че понякога стават капризни и започват да се обвиняват. Такъв ученик или млад актьор може посред представление, което върви много добре, неочаквано да спре да представя: да млъкне, да почувства непреодолимо желание да си тръгне от сцената. В школите и в театрите го обясняват с липса на опит и че това минава с времето. Но минава, защото дарованието изстива и спира да протестира. Излиза, че ако съберем на едно място цялата театрална младеж и започнем да избираме даровитите, не само ще е много трудно да изберем, просто няма да е възможно. Ще можем да изберем маниаците, те са изключително съсредоточено тъпи, но и тук може да сгрешиш; може да избереш куци, сакати, пелтеци, но и сред тях може да има силни сценични дарования, които да преодолеят физическите си недостатъци: те така ще играят, че зрителите няма да забележат недостатъците им на сцената. Рядко се случва, веднъж на сто години, но има такива дарования, които превръщат в сценични художници дори хората, обидени от Бога, възможно е това изключение да е сред инвалидите, дошли да се пробват. Така че за да не сбъркаш, ще трябва да вземеш и всички инвалиди и дори всички маниаци. Не ще и дума, че ще трябва да вземеш и всички, които представят: сред тях може да има сценични художници, заставили се да представят, или пък такива, които представят несъзнателно.
Ще трябва да се вземат и всички „измамници“, и онези, за които е ясно, които нямат нищо в душата си, а пък може и да имат…“