Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на една от най-обичаните английски класики „Брулени хълмове“ – Емили Бронте е имала синдром на Аспергер. Това твърди нова биография на сестра й Шарлот с автор Клер Хармън.
Новата книга, изследваща живота на авторката на „Джейн Еър“, се нарича: „Charlotte Brontë: A Life“. В нея Хармън включва и части за Емили, като изследва гения й, нежеланието й да излиза от дома си, неудобството й сред хората и внезапните пристъпи на гняв и раздразнение. Всички тези признаци са симптоми на синдром на Аспергър.
Един от най-популярните пристъпи на Емили е описан от първия биограф на Шарлот и колега Елизабет Гаскел. Авторката на „Север и юг“ пише в книга от 1857 г. за случай при който семейното куче „остава полусляпо“, след като Емили го ударила, защото измърсило пералното помещение. Харман обаче твърди, че този случай е и пример за силата на характера на писателката.
„Малко е объркващо. Шарлот и всички около семейството се страхували от Емили. Всички се съобразявали с нея, пазели я, внимавали да не я безпокоят“, казва Харман. Биографията отхвърля тезата, че всички книги на Бронте са писани от една от сестрите, както и тази, че братът на Емили Брануел е написал част от „Брулени хълмове“.
„Емили Бронте е била гениална. Това е създавало проблем за Шарлот, да е сестра на Емили. Хората са склонни към сантименталност. Те казват, че „Брулени хълмове“ им е любим романс, но в книгата има и много насилие. Не бих я нарекла романтична“, допълва Хармън. Тя готви отделна биография на Емили, която трябва да излезе след 2 години по повод 200 години от рождението й. „Charlotte Brontë: A Life“ е по повод същата годишнина от рождението на Шарлот.
Коментарът ми със сигурност ще бъде изтрит, но все пак не Ви ли е срам да публикувате такива неаргументирани глупости!? Това е като историята, според която Луис Карол е бил педофил. Абсолютни глупости! Поинтересувайте се по-задълбочено от тези велики личности, преди да пускате клевети за тях.
Синдром на Аспергер имат хора, които не искат, а дори и да искат не биха могли да си общуват пълноценно с хората. Емили е била учителка, пътувала е в чужбина, за да се изучи, като единствената й цел е била да отвори УЧИЛИЩЕ в дома си.
А пък ако бяхте прочели „Брулени хълмове“, щяхте да се запитате как е възможно жена, която не е учила поне четири години в университет да има такъв педагогически нюх, който изобщо не би могъл да бъде притежаван или даже разбран от човек, който е болен от Аспергер.
Аспергер е за гении на физиката и математиката като Нютон. А на Емили Бронте не й е липсвало желание и умение за общуване. Водила е изключително затворен живот, но такъв живот са водили доста хора, например сестрите й, без да са обвинявани, че са едва ли не нарочно ослепявали кучета, понеже са луди.
Здравейте,
разбирам Вашата позиция, но в материала съвсем надлежно и изрично е цитирана книга на автор, биограф, който разглежда живота на сестри Бронте. По никакъв начин в текста не се обвързваме с лично мнение, преценка и критика, камо ли съмнение по отношение на Емили Бронте и стойността и значението на написаното от нея. Между другото, в статията няколко пъти е подчертан именно геният на английската писателка.