Начало / Автори / „Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят“: 200 години от рождението на Емили Бронте

„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят“: 200 години от рождението на Емили Бронте

a8d0ef5be4cf3931cfa015ddb11dde9d_XLДнес, на 30 юли, се навършват точно двеста години от рождението на авторката на романа „Брулени хълмове“ , британската писателка Емили Бронте. Сестрата на писателките Ан Бронте и Шарлот Бронте си отива едва трийсетгодишна, покосена от туберкулоза.

„Брулени хълмове“ е първият и единствен роман на Емили Бронте. Писан е между октомври 1845 г. и юни 1846 г. и е публикуван през 1847 г. в Лондон, подписан с псевдонима Елис Бел. Романът е публикуван в един том с романа на Ан Бронте – „Агнес Грей“. След смъртта на Емили през 1848 г., Шарлот редактира ръкописа на романа и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на „Брулени хълмове” излиза през 1850 г.

Макар мненията на литературните критици за романа и до днес да са противоречиви − от „гениален“ до „безформен и епизодичен“, читателският интерес към него е неувяхващ, а по него се правят множество филмови адаптации.

Първият български превод на романа е от 1957 г., негов автор е Асен Христофоров.

Ето някои цитати от Емили Бронте:

 

Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.

Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.

Един разумен човек би трябвало да може сам да си прави компания.

Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.

Гордите хора сами си докарват мъки и неприятности.

Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието, защото се мъчих единствено заради теб.

Не мога да погледна към каменния под, без да видя лицето ù, вдълбано в плочите. Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствам нейния лик.

Винаги съм бил толкова затворен в себе си, защото най-сетне търся да намеря някого, с когото да споделя мислите си.

Добрината ти ме накара да те обичам повече, отколкото ако бях заслужил любовта ти; и макар че не бих могъл и не мога да скрия истинския си характер от теб, аз съжалявам и се разкайвам, че съм такъв, и ще съжалявам и ще се разкайвам, докато умра!

Честните хора не крият делата си.

Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.

Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.

Не е хубаво винаги да се очаква злото.

Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.

Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!

От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.

Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.

Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.

Тя светеше прекалено ярко за този свят.

Прочетете още

woman_reading_book_redonline.co.uk

Книги с име на жена

Днес всички специални думи са посветени на жените. Пожелаваме им любов, в тях да е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *