Лира Литературно-рекламна Агенция
Много чифтове обувки трябва да изтърка човек, за да обходи всички места, до които въображението му първо е стигнало. Доверих се на Румяна Николова и Николай Генов, впечатлена от книгата им – „Никой не си тръгва от Индия завинаги“. Повод да разговаряме, обаче, е тяхното ново издание – „България позната и непозната“. Спирки по пътя за семейството опитни пътешественици станаха радио Хеликон и Лира.бг.
Н.Г. Много мило, че ни напомнихте „Никой не си тръгва от Индия завинаги“. Тя беше началото, с нея започнахме да правим от словото плът с нашите пътувания, както се казва по библейски. Така стигнахме до петнадесетата книга – „България позната и непозната“.
Как решихте книжното й тяло да изглежда именно по този начин?
Н.Г. Идеята беше да създадем красив пътеводител, надяваме се да стане начало на поредица, който да бъде и източник на наслада. Включихме хубави снимки – те са 560, искахме да е джобен формат и здрава книга. Защото са ни омръзнали такива, които при второто разтваряне се разпадат. Гарантираме, че при нашата книга няма подобна опасност, така че тя може да заеме постоянно място в жабката на колата ви, в раницата, в джоба на якето.
Кое е по-трудно, да се напише пътепис или пътеводител с чисто справочна информация?
Р.Н. Не бих го нарекла трудност. Просто човек има някои изисквания, когато пътува и е добре да се отнася по същия начин към книгите, които му помагат за това. Те съдържат най-важната информация за пътуващия – къде да отиде, кой сезон е най-благоприятен, за колко време, необходима ли е специална екипировка, може ли да стигне с кола, каква част от пътя се изминава пеш, удобен ли е маршрутът за деца. С всичко това ние сме се съобразили в пътеводителя „България позната и непозната“, водени от нашия личен опит и от световните образци в този тип литература.
Н.Г. Всъщност той се появи като продължение на може би най-успешната ни книга „1000 страници България“, която съдържа огромна информация за нашата страна. Започнаха да ни се обаждат хора, които я четат, с въпроси – как да отидем на еди-кое си място, и тогава решихме, че е добре да изготвим помагало, което да е полезно на хората в търсенето и достигането до тези обекти. Затова тя не е предназначена за големите алпинисти, водолази, спелеолози и въобще за хора, които обикалят професионално България. Тя е за онези, които правят първите си стъпки в туризма. За щастие, наблюдаваме бум на туристическите пътувания и мнозина, без досега да са излизали от градовете, където живеят, стягат раниците и тръгват. Това е радостно.
Въпреки тази тенденция, не е ли хубаво да преобладават чистите и неосквернени от туристи места?
Р.Н. Винаги ще има такива места в България. Нека не си правим илюзията, че ще достигнем до всичките й кътчета. Но когато човек обикаля, когато усети със сърцето си красотата им, той повече ще бъде мотивиран да ги пази. Не само за себе си, да ги съхрани за децата си. Не можем да оградим някакви местенца и човешки крак да не стъпва там. По-добре е да накараме хората да ги обичат. И ние се надяваме, че, разказвайки нашите преживявания по време на тези пътувания, създаваме подобна мотивация у другите.
Н.Г. Освен това знаем, че природата е твърде крехка и равновесието й лесно се нарушава. Наш синовен дълг е да пазим българската природа. Разбира се, не е задължително навсякъде да се прекарват лифтове, да се пътува с кола в името на комфорта. Добре е човек малко да се поизпоти, да изпита удоволствието от достигането на тези прекрасни места. Пълна заблуда е да се мисли, че в България трябва да се ходи само в Пирин, Рила или по Черноморието. Например, Добруджа, хората не я познават, а тя предлага много възможности. Малките планини по западната граница също. Ние издадохме албума „Каменният бряг – дивото сърце на Черно море“, който излезе с формàта на „Родопи – свещената планина“. И в двете чудесата наистина са на всяка крачка, може с дни да се обикаля там, да се гледат забележителности и ще се удивите колко неизчерпаеми са те.
Вие кога усетихте, че туризмът е вашата професия?
Р.Н. Мисля, че тази искра първо я запалват родителите, поне при мен така беше. Покрай тях детето се заразява с неизлечимия „вирус“ на пътешественика. Колкото повече едно малко дете пътува, толкова повече му се иска да споделя всичко, което изживява. Затова чрез нашите книги и фотоизложби се стремим да изразяваме знание, което може да се добие само на път.
Н.Г. Аз ходех по пещерите и имах щастието да се запозная и да вляза в кръга на знаменити хора – например покойният академик Иван Буреш, Владо Бешков – една голяма личност, еколог до мозъка на костите си, зоологът Петър Берон и др. Те вдигнаха високо летвата ми, не просто спрямо природата, но и за нещата от живота изобщо.
Българите сме склонни да даваме заключения, как родината ни е несравнима и другаде няма да срещнем такава красота. Какво мислите вие, от позицията на опитни пътешественици?
Р.Н.Това, за което говорите, е плод на някакъв национален комплекс, че не сме достатъчно значими, а то е, защото не познаваме себе си. Аз не бих казала, че България държи някакви рекорди откъм природа. От страна на историята – да. У нас особено ценно е, че на този миниатюрен кръстопът човечеството е оставило следи от различните си възрасти. От момента, в който за пръв път човек е стъпил на европейския континент, тук са събрани всички проявления на природата. Имаме над 40 планини, според специалистите, море, реки, водопади, езера, всякакви природни форми, релефи и феномени.
Н.Г. Разбира се, патриотарските залитания на хора без необходима подготовка са доста опасни и вредни. Но не трябва да бъдем прекалени нихилисти, важно е да помним и да се отърсим от чувството за национална малоценност. Например, знаем за разкопките в пещерата „Козарника“, че там е открит най-старият европеец, знаем за протописмеността на праисторическото общество, знаем, че медта за голяма част от Европа се е добивала в рудниците „Ай бунар“ (Мечи кладенец) край Стара Загора, или че във Варненския некропол е първото обработено злато на човечеството и т.н. Въобще, много са местата, където можем да сложим степените „най – най –най“, но нека ги използваме дозирано и внимателно, иначе ще предизвикаме присмех.
Интервюто взе Людмила ЕЛЕНКОВА
