Начало / Интервюта / Майкъл Морпурго: Чудесно е да зная, че моите истории се четат в България

Майкъл Морпурго: Чудесно е да зная, че моите истории се четат в България

Майкъл Морпурго е английски писател, поет и сценарист, роден през 1943 г. Автор е на над 120 книги. Изключително влияние върху неговото развитие като писател има Тед Хюз – поет, автор на книги за деца и съпруг на Силвия Плат. Морпурго е удостояван с много литературни награди. Женен е за Клер – най-голямата дъщеря на Алън Лейн, основателят на издателство „Пенгуин”. На български са преведени книгите му „Боен кон”, „Сянка”, „Каспар котешкият принц”. Сега на родния книжен пазар излезе книгата му „Невероятната история на Адолфус Типс“. Чрез издателство „Фют“ той поздрави българските си читатели:

„Чудесно е да зная,че моите истории се четат в България. Бих искал един ден да посетя вашата прекрасна страна и да се запозная с нейната природа и история. Със сигурност имате истории за разказване, всички ние имаме истории! Мисля,че ще научим много един за друг като споделим своите истории.“

Много любов

Майкъл Морпурго

Представяме ви текст на „Гардиън“, в който Морпурго отговаря на въпроси на читатели.

–––––-

Защо толкова много ваши книга са за война? Сред тях са „Боен кон“ и „Невероятната история на Адолфус Типс“.

–          Аз съм дете на войната – роден съм през 1943 г. Постепенно научавах как тя разрушава живота на хората. В началото за мен тя беше приключение, но с времето осъзнах, че бомбите срутват нещо повече от сгради. Родителите ми се разделиха заради войната. Чичо ми Питър е бил в сражение през 1940 г. Войната продължава да разделя хората и да променя животите им завинаги. Пиша за войната, защото искам хората да разберат колко ненужна е тя.

Ако трябва да препоръчате само една ваша книга на човек, който не обича да чете, коя ще бъде тя?

–          За момче – „Супер!“, а за момиче – „The Butterfly Lion“ или „Why the Whales Came“. Аз също не обичах да чета. Затова винаги мисля за тези деца, които четат с неохота, когато пиша.

Как избирате имената на героите?

–          Имената идват от неща, които виждам и чувам за себе си. Когато пишех „Kensuke’s Kingdom“ имах големи трудности при измислянето на японско мъжко име. Не можех да намеря някое, което едновременно да е нестандартно и подходящо за историята. Извадих късмет. Участвах на събитие в лондонско училище и едно високо момче от Япония дойде да ми иска автограф. Попитах го как се казва, и той ми каза – Кенсуке. Така намерих име за персонажа си. За животните е дори още по-трудно.

Често пишете за животни. Защо е така и кое е любимото ви животно?

–          Много ме вълнува връзката между хора и животни. Животните са чувствителни, умни и забавни. Трябва да се грижим за тях по същия начин, по който се грижим за децата. Животните, подобно на децата, често не са в силната позиция и затова трябва да се грижим за тях. Често те извличат най-доброто у нас, защото винаги ни изслушват без да ни съдят и ни приемат такива, каквито сме. За нас, хората, често това е безценно качество. Свързана е и с една случка от моя живот. Преди много години със семейството ми се преместихме в Девън, за да стартираме благотворителната организация „Farms for City Children“. Канехме ученици и учители да идват за седмица и да работят във ферма. Като гледах как децата се забавляват и се грижат за животните, се вдъхнових да напиша не една или две истории.

Как решавате кога сте включили достатъчно детайли в един роман, кое би го направило скучен и как се справяте с писателския блокаж?

–          Първо, аз нямам проблем с писателския блокаж. Имаш писателски блокаж само, ако вярваш в него. Когато работата ми не върви, често тръгвам на дълга разхода, за да проясня ума си. Що се отнася до детайлите – това е труден въпрос. Пиша инстинктивно, не се замислям за тях. Чета си на глас всяка глава и това често ми подсказва кога съм прекалил. Понякога се налага да махна любимите си пасажи, което много ме дразни. Но целта на писането не е да покажем на читателя колко добри сме с думите, а да му разкажем интересна история.

Коя беше любимата ви книга, когато бяхте дете?

–          Много обичах „Островът на съкровищата“ от Робърт Луис Стивънсън. Това беше първата книга, която прочетох сам. Джим Хокинс беше първия персонаж, с когото се идентифицирах. Но както споменах, не бях запален читател. Харесвах комикси, както и да ми разказват различни неща. Не и да ги чета сам.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте писател?

–          Когато бях млад мечтаех да стана ръгбист. Обичах ръгбито и още го обичам. Но ако трябва да бъда честен – все още ми се иска да стана актьор. Истинският ми баща беше актьор, както и майка ми. В кръвта ми е. Много ме радва пътешествието, което „Боен кон“ извървя от история на хартия до филм и театрална постановка.

Имате ли си специална стая за писане? А ритуали?

–          Направили сме си една малка къщичка за чай в градината, която е много свежа и приятна за писане. Тихо е там, защото няма телефон. Често пиша на леглото там, облегнат на безброй възглавници. Обикновено сутрин работя, а следобед се разхождам с жена си около дома си. Не пиша по цял ден – обичам да давам време на сюжета да се проясни в ума си.

Имате ли някакви странни хобита?

–          Често правя картофено пюре и съм станал много добър! Не ме питайте защо, но много ме отпуска да мачкам варени картофи.

Кое е най-важното нещо в живота?

–          Нещата, които помагат на героите ми да продължават напред, независимо от трудностите, са тези, които са най-ценни за мен. Това са спомените за щастливите времена, за близките, дома и приятелството. Това са най-важните неща в живота и си заслужава човек да се бори за тях.

Свързани заглавия

„Фют“ пусна нова книжка от автора на „Боен кон“

Нова книга за Първата световна война от Майкъл Морпурго излиза през септември

Майкъл Морпурго: Учителите трябва да плачат, когато четат на децата тъжни истории

Майкъл Морпурго: Ако използваме книгите единствено като инструмент за ограмотяване, децата няма да се научат да обичат литературата

Майкъл Морпурго написа книга за родители, страдащи от дислексия, които искат да четат на децата си

Майкъл Морпурго: Да не умъртвим любовта на децата към литературата
Майкъл Морпурго: Затварянето на библиотеки кара интелекта да обеднява

Книги от Майкъл Морпурго тук

Прочетете още

K2AYANEM5FHZVHTXYORZMK5KQM

Майкъл Морпурго: Семейството ми се сражаваше за мир, не за Брекзит

В статия за Гардиън, публикувана преди дни, писателят Майкъл Морпурго си припомня семейната си история …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *