Лира Литературно-рекламна Агенция
Илюзионистът ни прави фокус и в живота, за да оцелее
„Мистер Сенко. Един живот на фокус“ е книга, посветена на истинска легенда – нашият илюзионист става сензация в следвоенните години, като изкуството му е уважавано дори зад Океана. Почетен гражданин на София и на Париж, той получава редица европейски и световни награди. Всъщност всяко дете в епохата на социализма си мечтаеше да е като него…
За големия му номер със свалянето на главата, но и за трудните му мигове разказва Михаил Вешим в книга-портрет, която се поглъща на един дъх. „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ излиза и по повод 120-годишнината от рождението на илюзиониста. Съдбата му е поредица от изключителни ситуации, както се убеждаваме по страниците.
На всичко отгоре книгата се ражда изпод перото на Михаил Вешим – прекрасен наш писател и публицист, който сега изпробва силите си в ново амплоа
– Как стигнахте до темата за Мистер Сенко – и какво направи така, че да я приемете за своя мисия?
– Чак пък мисия… Бих посочил други двама мои приятели, които са приели за своя мисия да съхранят паметта за българките илюзионисти. Единият е актьорът Ненчо Илчев, той е познат на зрителите и като фокусник. Със собствени средства Ненчо създаде в родното си село Момчиловци Музей на магията – там е събрал спомени, снимки и афиши, костюми и реквизит на най-известните български илюзионисти. В музея му има и доста предмети, свързани с живота на Мистер Сенко – там е неговият магически сандък, с който започва артистичната си дейност, „електрическият” му стол, сандъкът със сабите, стойката за номера „Левитация”. Там е също и „главата” на Сенко за прочутия му номер с „махането”, както и оригинална негова глава от бронз, изработена от големия ни скулптор Марко Марков. Но да не издавам повече – непременно вижте този музей! Другият човек, който от дете е свързан с магията на цирка и на фокусите, това е журналистът Драгомир Драганов – в документацията си, събирана с години, той има оригинални афиши от времето на Сенко. Ненчо и Драго за мен са хората с мисия – те поддържат жив интереса към необикновеното, магичното, артистичното…
Като писател аз съм далеч от това изкуство. Написах книгата-биография на Мистер Сенко, защото той ми е интересен – помня го от дете. Тогава той беше звезда, името му беше влязло в ежедневния език. Ако някой искаше да каже, че нещо е невъзможно, казваше: „Е, това не го може даже Мистер Сенко!” Не съм присъствал на негови представления, но пък имах шанса веднъж да попадна в дома му. Стана случайно, някъде в средата на 80-те. Пиехме бира с колеги от „Стършел” в кафене на тротоара до хотел „Хемус”, той живееше наблизо. Случайно мина и седна на нашата маса. Като затвориха заведението, ни покани в къщата си – в гаража си, където, макар и пенсионер, всеки ден репетираше фокусите си. И ни разказа доста интересни неща за себе си, за други хора и събития, за пътуванията си по света. Видя ми се, че от неговия необикновен живот става книга. И дори го попитах има ли нещо против, ако дойда при него с един магнетофон да го запиша. „Когато искаш” – каза той но аз тогава бях млад журналист, доста неорганизиран. Отлагах – ха днес, ха утре. Не си давах сметка, че човешкият живот не е безкраен. След година Сенко почина и книгата така и остана ненаписана. И по-добре. Защото нямаше да е пълна, щеше да е едностранчива. В ония години нямаше да мога да се добера до фактите, които сега са основната част от биографията му…
– Откъде черпехте информация, за да създадете книгата?
– Сега, почти 40 години след смъртта на Мистер Сенко, малко са останали хората, които са работили с него, които са го познавали отблизо. Най-много ми помогна неговата снаха Стефка Сенко, съпруга на сина му Христо, също илюзионист, от години и той покойник. Г-жа Сенко е събрала в дома си журналистически публикации – отпреди и след 9 септември, от дребни дописки за негови представления до обширни статии и интервюта. В семейния архив тя пази много снимки, грамоти и медали, ордени… Но това нямаше да е достатъчно за една обективна биография. Чрез Комисията по досиетата успях да се добера до досието на Мистер Сенко в ДС – четири обемисти папки. В продължение на петнайсет години – от 1948-а до 1963-а, той е бил разработван от ДС като обект „Семка”. Десетки агенти и доносници на тайната милиция са събирали сведения за него… Но всичко това го има в книгата, подробно е разказано, може да се видят и факсимилета на доносите и на агентурните доклади.
– Това идва да покаже, че сякаш не се е побирал в идеологията на режима – имало ли е опити да бъде „скрит“ от публиката?
– Да, в първите години след 9 септември 1944 г. Тогава не са му давали да пътува в чужбина, било ги е страх да не избяга зад граница. Гледали са него като на „народен враг” и само голямата му известност – у нас и по света, го е запазила от репресии. Можело е да бъде пратен в лагер в Богданов дол, Белене или край Ловеч… По-късно, когато след Червенков на власт идва Живков, Сенко му става личен приятел. И следват държавните отличия: заслужил и народен артист, една камара социалистически ордени и медали…
В книгата разказвам не само за фокусника Сенко и за неговата кариера, а и за времето. За двете епохи, в които е живял – израсъл като безпризорен хлапак по улици и гари, благодарение на таланта и на трудолюбието си, на въображението и артистичността си, той става известен артист, богат у нас, признат по света. Но след 9 септeмври е притискан от милиция, партийци и чиновници, налагало му се е да прави компромиси – най-вече с властта, никога с изкуството си. Смятам, че това е достойнството на книгата, че разказва не само за артиста на сцената, а и за фокусите, които му се налага да прави в живота, за да изхитрува, да оцелее и да продължи напред.
Kнигата разказва не само за артиста на сцената, а и за фокусите, които му се налага да прави в живота, за да изхитрува, да оцелее и да продължи напред
– Навремето всяко второ дете май искаше да е илюзионист заради Мистър Сенко – срещнахте ли се с негови наследници и изобщо, има ли хляб за фокусниците днес?
– Днес илюзионното изкуство не е толкова популярно. Че кой да гледа фокусник, който вади зайци от цилиндъра си, когато в телефона си може да види много по-големи чудеса. А с Изкуствения интелект чудесата, които предстоят, дори не можем да си ги представим… Но въпреки това, не са изчезнали последователите на големите ни фокусници – Сенко, Орфи, Астор и т.н. Видях млади артисти, навити момчета, които подържат живо илюзионното изкуство, организират представления и фестивали. При тях по-скоро е като хоби, едва ли с магия ще могат да си изкарват хляба…
– „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ се явява бягство от обичайното Ви амплоа… пресекна ли желанието Ви да се смеете и да ни разсмивате?
– Дано да не е пресекнало… Иначе, както казва Остап Бендер, ще трябва да се преквалифицирам в домоуправител. Наистина тази книга е доста далеч от хумора и сатирата, жанровете, с които читателят е свикнал да ме свързва. Тя е нещо много различно от всичко, което съм издал до този момент. Но пък ми беше интересно да я пиша. И в известен смисъл си беше необичайно приключение. Ама аз затова и пиша, за да си правя живота интересен… Надявам се написаното да е интересно и за читателя.
– Благодарим от сърце за всеки написан ред и разказана история – и бъдете здрав!
