Лира Литературно-рекламна Агенция
Любомир Павлов Николов е автор на съвременни художествени, хумористични и научнофантастични разкази. Сборникът му „Натюрморт с мъже“ е сред номинираните за наградата „Хеликон“.
–––––––––-
Как бихте се представили пред публиката на сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Приятелите ми знаят, че нещата с които се захващам ми омръзват лесно. Роб съм на бързо преминаващи хобита и само в едно нещо съм сравнително постоянен. В писането. Страх ме е една сутрин да не се събудя и да реша, че и то ми е омръзнало. Имам четири публикувани книги с разкази: ”Въжеиграчът Карой”,”Очи на сляп, език на болен”, „Слънчев бряг, код жълто” и „Натюрморт с мъже”. Три от тези книги бяха номинирани за наградата „Хеликон”. А, да не забравя да кажа, че имам няколко адаша Любомир Николов, които пишат и покрай това съвпадение на имената често изникват забавни обърквания.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– Всичките си номинации приех с чист възторг. За мен номинацията е равна на награда, защото книгата е харесана от журито. След това, да не спечелиш наградата сред 12 добри книги не е болка за умиране.
Какво е да си писател днес?
– Лошото на писателската професия е, че тя не бива да е занаят. Занаятчията усъвършенства уменията си и това го прави по-добър,а писателят като придобие занаятчийски умения веднага започва да му личи. Престава да изненадва и да очарова. Говоря, разбира се, за некомерсиална искрена литература, която уважава интелекта на читателя. Малка част от тези книги стават и бестселъри. Разбира се, голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт и в този смисъл писането е и занаят. Мисля, че същината на това да си писател днес е в избора ти какво да пишеш. Да си нишов писател или не, да си нов и непредсказуем или предвидимо продаваем в твоя си жанр.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Бих дал награда за текста,а чак после бих се оглеждал кой е писателя. Дори големи и опитни автори са на тръни когато издават нова книга, защото тя може да се окаже слаба. Трябва да мине време, за да се види какво представлява една книга. Някои текстове се получават, а други не. Така че, текстът е най-важен.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Все още чакаме българското име в шортлиста на Нобеловите награди за литература. Иначе от актуалните сега имена в световната литература не мога да не спомена Джонатан Франзен, Казуо Ишигуро и Иън Макюън.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Борхес с почти всичко негово, но да спомена „История на вечността” – смазваща ерудиция и език, който никога не е еднопланов, а изравя същината на това, което описва. Маркес за изкуството да се разказва и неговите „Дванадесет странстващи разказа”. Гюнтер Грас за неподражаемата оригиналност в „Тенекиеният барабан”.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Списъкът на книги, които са променили живота ни си съществува отдавна: Букварът, Библията, „Бхагават Гита“, „Хиляда и една нощи“, „Илиада“ и „Одисея“, Кабалата, „Божествена комедия“, „Дон Кихот“, „Хамлет“ и още и още. Новите книги, които „променят живота” са фокусирани върху отделни аспекти от човешкото битие, което някак загуби своята цялостност. Тези книги са като наръчник за поправка на дефектни хора.
„Натюрморт с мъже“ тук
Свързани заглавия
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
