Лира Литературно-рекламна Агенция
Три книги и няколко цитата
Роден е на 16 август 1920 г. Така че съзрява във времена, в които светът е бил разбунен кошер. Може да се каже, че животът му е съсипан, преди да е започнал. В общи линии живее от криза в криза – свободата, за която мечтае, потъва в алкохолизъм, комарджийство и психически проблеми. Но пък именно крайните състояния раждат прозата и поезията му.
„Отсъствието на героя“ например е сборник с текстове, изровени от архивите на писателя. Разтворим ли томчето, преведено на български от Марин Загорчев, бързо намираме типичните теми за Чарлс Буковски – секс, пиячка и комар. Интересното е, че тук може да се задълбочим и в една тема, която очертава собствените му граници като творец – каква е разликата между това да си играеш на поет и сам да си поет.
Всъщност въпросът е доколко Буковски не си е играл на това да е комарджия, пропаднал човек, алкохолик. Доколко не е размествал фокуса така, че да напипа пулса на думите, които иска да напише. Ненапразно един от най-повтаряните цитати от писателя и поет е този: „Болката е толкова важна, колкото и пишещата машина.”
Другаде пък обяснява собственото си поведение така: „Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“
Добрият писател знае кога да не пише − и тези думи принадлежат на Чарлс Буковски
Интересно преживяване е „Холивуд“ – роман, писан в годините на залеза му; българският превод е на Богдан Русев. Вече на години, Буковски получава поръчка да опише бурната си младост… и колкото и да не му се иска, решава да го направи. Но този свят вече не е неговият свят. Колкото и да приема навиците му, душата все така танцува по ръба на собствената си лудост. В този смисъл циници като Буковски никога не могат да станат дъвка за индустрията.
„Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба“ пък е любопитна с един простичък факт – Буковски я пише вече на компютър. Гледната му точка съвсем е променена, сякаш е само зрител в ложата на живота. Но зрител, който разсмива и вълнува с всяка подхвърлена реплика или коментар. И този превод е на Марин Загорчев.
Накрая, за да си дойде всичко на мястото и за да е съвсем според Буковски и този кратък преглед с препоръки, ето как описва той собствената си професия… „Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.“ Сигурно ще ви застигне ароматът на този цитат следващия път, когато разгръщате негова или пък друга книга.
