„Щедрият. Защото щедростта е секси…“ от Тор Норетрандерс (анотация и откъс)

Датският изследовател Тор Норетрандерс разглежда теорията на Чарлс Дарвин за произхода на човека чрез биологична еволюция, напомняйки, че тя има две страни – освен добре познатия ни естествен отбор, при който става дума за оцеляване и ефективност, съществува и полов отбор, който се базира на прелъстяване на другия с цел осигуряване на поколение. Именно на половия отбор – описан от Йенс П. Якобсен в превода му на основните трудове на Дарвин като „избор на партньор“, е акцентирал Норетрандерс в книгата си „Щедрият“.

Авторът твърди, че половият отбор е основната движеща сила не само в историята, но и в развитието на културата и обществото. Умствените ни заложби, творческите ни възможности и способността да работим съвместно са се развивали чрез брачни ритуали и ухажване, смята още датчанинът. „Днес обаче  – продължава Норетрандерс  – се наблюдава драматична промяна в представите ни за човека – от идеята за студена, рационална борба за оцеляване в природата и на пазара към представата, основаваща се на щедрост, взаимна полза и на това да се подкрепяме. Началото на тази промяна се поставя от решителните пробиви в няколко научни области – поведенческата икономика, теорията на игрите, еволюционната теория, антропологията, социологията на знанието, технологичната теория, теорията на благосъстоянието. Заедно те очертават една удивително проста картина, показваща не само произхода на старанието, помощта и общността, но също и на креативността, любопитството и желанието за опознаване на света.“

 

В „Щедрият“  са разгледани двете личности, които според учения „битуват у човека“: Homo economicus, създаден от инстинктите за оцеляване на естествения отбор, и Homo generosus, който според автора е следствие от инстинктите за ухажване на половия отбор.

Позовавайки се на проучвания от последните няколко десетилетия в областта на биологията, които показват простата взаимовръзка, че за да спечелят обекта на желанията си, хората демонстрират най-доброто от себе си, Норетрандерс стига до заключението, че се стремим към доброта, съвършенство и филантропия не за друго, а заради секса. Макар и да правим всичко, подтикнати от едничката цел за сексуални наслади, допълва още датският учен, пътят ни към тях е осеян не с извратени мисли (както медиите постоянно налагат на обществеността), а с отдаване на творчески мисли и действия, великодушие, щедрост…

 

О Т  К Ъ С

ДАРВИН I

СЛЕДВАЙТЕ ЛИНИЯТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ

През 1859 г. британският биолог Чарлз Дарвин, работещ самостоятелно, публикувал забележителния си труд За произхода на видовете, често представян като Произходът на видовете или просто Произход на видовете.

Краткото заглавие разказва само част от историята, с която Дарвин шокирал своите съвременници, а именно – всички живи видове на Земята са еволюирали през вековете от един-единствен прародител.

Идеята, че живите същества всъщност са еволюирали, а не са създадени наведнъж, разтърсила библейската представата за света, че флората и фауната са сътворени от нашия Създател веднъж и завинаги, в завършения си вид.

Дарвин със сигурност не е първият, предложил теория за еволюцията – през 1800 г. французинът Жан-Батист Ламарк изразил идеята, че една форма на живот е произлязла спонтанно, а останалите са еволюирали от нея. Но именно Дарвин е първият, предложил разумен механизъм, обясняващ как може да се е осъществила подобна еволюция. Това била втората половина от шока.

Наименованието на този механизъм може да се открие в пълното заглавие на труда му от 1859 г. – За произхода на видовете чрез средствата на естествения отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот. Така че естественият отбор, естественият избор, качеството на първо място, триумфът на най-добрите или както предпочитате да го наречете, е причината за абсолютно необикновеното влияние на Дарвин върху съвременното разбиране за живота на Земята.

Ще се придържаме към термина естествен отбор.

Това е една идея, така невероятно проста, че е трудно да се проумее и да се повярва как нещо така просто може да бъде толкова важно и широко обхватно. И все пак, естественият отбор, както така точно го е формулирал американският философ Даниъл К. Денет, е „най-добрата идея, която някой някога е имал“.

Ето как изглежда тази идея – има известна разновидност, миниатюрна обща разлика между членовете на един вид, независимо дали са катерици, златни рибки или хора. Някои животни в рамките на един вид могат да бъдат, да речем, малко по-големи от други, които от своя страна пък са по-добри скачачи. Подобни характеристики (размер, способност за скачане) се предават от родителите на тяхното потомство. Животните с характеристики, подходящи за условията, в които живеят, имат най-голямо поколение. Ако изискването е да могат да скачат високо, то най-добре ще се справят най-добрите скачачи – за тях ще е и най-лесно да имат голямо потомство и да го отгледат. Това е и причината в дадена животинска популация, обитаваща среда, в която да се скача високо е от значение, да се появяват все повече добри скачачи. Тези, които не умеят да скачат, няма да успеят да се размножат и да отгледат голямо потомство. Те няма да бъдат избрани.

Това е всичко. Това е идеята на естествения отбор – тези, които са се адаптирали най-добре към околната среда, ще имат най-голямото потомство и така след време те ще са по-многобройни. Докато околната среда не се промени и други не започнат да се справят по-добре, разбира се.

Денет е бил прав, нали? Най-добрата идея, която някой някога е имал – разновидността, наследствеността и отборът водят до еволюцията на нови, добре адаптирани същества. Разновидност, възпроизвеждане, отбор.

Мнозинството е най-добре адаптирано, защото се е адаптирало най-добре. То е адаптирано, защото се е адаптирало към околната среда. То е адаптирано към околната среда, защото се е адаптирало.

Наистина звучи като тавтология (начинът на философите да изразят нещо, което се повтаря отново и отново – всички ергени са неженени, бирата си е бира, вятърът духа, времето лети, най-добри са най-добрите). Но това не е тавтология, макар че днес може да ви е трудно дори да я откриете, тъй като подобен тип мислене е добило широка популярност сред западните умове (поне в Европа – в Съединените щати почти половината население има повече вяра в думите на Библията, отколкото в теорията на Дарвин).

Идеята на Дарвин представлява механизъм, обясняващ защо нещо може да еволюира без наличието на дизайнер, който да контролира процеса. Разпространението на технологията, разбира се, ни е накарало да привикнем към идеята за дизайнер – някой иска да създаде нещо, измисля принципите за него, чертае планове и го произвежда. Религиозната представа за света пък се базира на идеята за нашия Бог като великия дизайнер, който решава как ще изглежда един жираф например.

Щом има дизайнер, става лесно да се схване как нещата добиват форма, а също и как ще еволюират. Дизайнерът просто става по-мъдър и по-смел, добивайки куража постоянно да опитва все по-напредничави проекти.

А природата? Как изобщо е успяла природата да проектира бръмбарите и бобрите?

В началото на своята книга Дарвин пише за домашните животни и тяхното отглеждане. В крайна сметка човекът е успял да промени кравите, конете и розите, като ги е направил по-красиви и по-полезни за нас.

Това е възможно благодарение на разновидността – когато имате крави, даващи повече мляко от другите, трябва само да се уверите, че единствено кравите, даващи най-много мляко ще имат теленца (или поне, че ще имат повече от останалите). Няколко поколения по-късно ще имате крави, които наистина пълнят бутилките с мляко!

В такъв случай схемата е проста – естествена разновидност сред кравите, за да имат те различни наследствени характеристики, известна доза отбор от страна на заобикалящата ги среда, така че само някои от тях да имат много телета и presto! – еволюцията се е случила сред популацията, сред вашия добитък. Ако продължавате достатъчно дълго, ще се промени целият вид. Това е приложимо за крави, коне, рози, треви и т.н., и т.н.

Тази схема – разновидност, наследственост, отбор е валидна и за естествения отбор, предложен от Дарвин. Единствената разлика е, че развъдчиците на коне са заменени от околната среда, която се състои от друга флора и фауна, паразити и тении, бури, проливни дъждове и безмилостно слънце, суша, наводнения и нощни замръзвания, плитки води, прерии и пещери.

Във всеки един момент природата прави живота на някои катерици по-лесен от този на други. Очевидно е, че катериците, за които е по-лесно да свързват двата края, ще имат и най-добрите изгледи за много внуци. И така броят им се увеличава. Характеристиките им се разпространяват. Еволюцията се осъществява.

С право можем да попитаме откъде идва разновидността сред индивидите, но ако предположим, че съществува (а това си е доста очевидно, ако излезете навън и погледнете цветята, бобрите и децата), е очевидно, че механизмът на отбора ще доведе до еволюция, когато характерните белези са наследствени.

Това, което прави идеята на Дарвин толкова изключително добра, е фактът, че от нея става ясно, че можете да се справите и без дизайнер. Може да имате еволюция без наличието на такъв. Стига да сте търпеливи, защото трансформацията от амеба до алигатор не се случва с един замах, а чрез много, много междинни форми, самите те бивайки повлияни от множество миниатюрни промени, поколение след поколение.

Но оттам… до еволюция, довела до способността да оценим великото изкуство, пътуването във всички случаи е доста дълго. Ще се върнем към това пътуване по-късно.

Не само че бил предизвикан гневът на църквата, но и много от съвременниците на Дарвин в научния свят смятали идеята за доста безнадеждна. Как се създава разновидността? Как се случва наследствеността? Какво значение има оцеляването на тези, които оцеляват? Това е било преди някой да е знаел за законите на наследствеността, преди гените, преди ДНК, преди мутациите, преди всички останали фактори, каращи ни да вярваме в Дарвин днес.

Дарвин знаел, че идеята му ще изглежда реакционна. Той я отлагал с десетилетия, защото не желаел да се сблъска с остра критика. Приятелите на Дарвин го убедили да публикува своите идеи едва през 1858 г., когато младият естествоизпитател Алфред Ръсел Уолъс споделил с него нова теория, хрумнала му по време на един пристъп на малария – абсолютно същата идея за естествен отбор.

Фактът, че повече от сто години неговата идея се считала за реакционна, върви ръка за ръка с настроението, отразено от подзаглавието на труда За произхода на видовете: Запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот. Звучи почти като пародия на закона на джунглата, доминиращ в младото индустриално британско общество, при което социалните връзки и съдружия са изкоренени, а работническата класа се бори да оцелее в общество, където млади, богати и красиви британски аристократи контролирали нещата. В обществото най-облагодетелстваните наистина триумфирали, точно както е и в природата. Така теорията на Дарвин изглеждала като проекция, отразяваща върху природата една социална структура, в която битувала отчаяна борба за съществуване.

Имало е голяма разлика между това да гледаш на хората като на богоизбрани същества, на път към предопределения Рай, и като на зверове, потомци на дъждовните червеи и синьо-зелените водорасли, борещи се със зъби и нокти за оцеляването на най-приспособените в един брутален свят, изпълнен със земетресения.

„Щедрият. Защото щедростта е секси…“ ТУК