Начало / Автори / Да си спомним за Петър Берон – първият български енциклопедист

Да си спомним за Петър Берон – първият български енциклопедист

На 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния, е намерен удушен Петър Берон. Убийството му е криминално. Берон не е имал преки наследници и е искал да помогне според възможностите си на българските училища. Още през 1853 г. направил завещание, преработено през 1867 г. и 1870 г. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател Евлоги Георгиев . „Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми“, споделя ученият година преди смъртта си пред Васил Стоянов,  деловодител на Българското книжовно дружество.

През 1871 г. Берон е в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Волята на Берон била да прехвърли имението си „Скорила“ на котленеца Теохар Папазоглу , но срещу задължението той да изпраща годишно хиляда австрийски жълтици за издръжката на българските училища. Папазоглу обаче бил против и това принудило Берон да потърси помощ от правосъдието. Две седмици преди старта на делото авторът на Рибния буквар е убит. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са заловени и осъдени на каторга. Папазоглу обаче се измъкнал.

Д-р Петър Берон е една от най-ярките личности на Българското възраждане — всеотдаен меценат; първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.

Предлагаме ви откъс от историческото разследване „Масонският код на Българското възраждане. Великите майстори Антон Йоанович, Иван Селимински, Георги Раковски”.

 

КОТЛЕНЕЦЪТ ХАДЖИБЕРОВИЧ

От Букурещ в Брашов някъде през 1823 г. първо пристигнал Петър Атанасов от котленския род Хаджиберович.
След фалита на баща си, само на 17 години, той успял да се запише в елитната „Бейска академия” във влашката столица, където преподавал прочутият гръцки просветител Константин Вардалах. Енциклопедистът бил италиански възпитаник, прегърнал дълбоко в себе си идеите либерализма и демокрацията, на които обучавал учениците си от всички краища на Османската империя. Наистина Вардалах оказал огромно влияние върху младия Хаджиберович от Котел, но заслуга за неговото развитие и реализирането на огромния му интелектуален потенциал има и ложата в Брашов.Тя може да бъде разпозната в известната на историците „Книгоиздателска задруга”, създадена в Брашов през 1820 г.

През 1823 г., преследван от  турските властите във Влашко заради участието си в Етерията, Петър Атанасов Хаджиберович получил подслон в дома на Великия майстор. Йоанович не само приел младежа, но и го направил учител на собствените си деца.

Работата на младия котленец в ложата скоро дала резултат. През 1824 г. бил отпечатан неговият „Буквар с различни поучения”, подписани като „Събрани от Петра Х. Беровича” и „Напечатани с помощта на г. Антонова Йоановича”.

Това е  прословутият „Рибен буквар” , който има революционно значение за българската култура през цялата епоха на Българското възраждане. Изследователят на живота и делото на Петър Берон – Борис Йоцов, дава една най-точните оценки за значението на буквара: “Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между Западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език – в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета – във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен… Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание” .

Въпреки огромната популярност на учебника до ден-днешен, името на спонсора и вдъхновителя му е напълно непознато на българското общество. То въобще не се споменава, въпреки че е на корицата на оригинала, който всички познават визуално. А Йоанович е човекът, без когото „Букварът” нямаше да види бял свят и тогава Българското възраждане щеше да обеднее неимоверно.

На следваща година младият Хаджиберович бил изпратен в един от най-престижните университети в Европа – този в Хайделберг, Германия, а по-късно и в Мюнхен, където завършил медицина. Финансирането отново било за сметка на Великия майстор. От този момент в историята Петър Атанасов станал Петър Берон. До края на дните на Великия майстор котленецът поддържал връзка с него и останал верен на духа, идеите и целите на ложата. Петър Берон нито бил първият, нито последният българин, изпратен да учи в Западна Европа от Антон Йоанович. Той обаче остава неговият най-известен ученик, който създава „знамето” на духовното пробуждане на българите. Друг ученик на майстора обаче, който все още няма шанса да получи слава и признание, имал не по-малка заслуга за осъзнаването на българския народ и за организирането на политическата му съпротива.

„Буквар с различни поучения: Рибен буквар“ от Петър Берон тук

„Масонският код на Българското възраждане. Великите майстори Антон Йоанович, Иван Селимински, Георги Раковски” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …