Начало / Критика / Какво е бъдещето на литературата

Какво е бъдещето на литературата

Габи Ууд – колумнист в британското издание „Телеграф”, описва как електронните книги променят бъдещето на литературата.

 

Променило ли се е четенето? Сред страха и вълнението покрай иновациите в света на книгите, това е един от най-важните въпроси. Продажбите на печатни книги слизат надолу във всички пазари по света. Това, може би, е една от причините Джонатан Францен да заяви, че е-книгите рушат обществото. Това означава две неща – или печатните книги са мъртви или никой не чете изобщо.

Според мен, нито едно от тези неща не е вярно. Хората са различни, интересите им също. Винаги ще има такива, които харесват стари, пожълтели и смачкани книги. Дигиталните издания само добавят още една палитра за предпочитанията. Просто трябва да признаем, че някои иновации са добри, а други – не.
Например, четците като „Киндъл” са отлични  за някои неща. Ако изпитваш силна нужда да четеш „Война и мир” по път към работа, през 2012 г. би било умно решение да го вземеш в нещо малко и тънко, като четец. Но от друга страна, ако искаш да цитираш нещо от книга, което те е впечатлило, на дадена страница, тогава „Киндъл” дразни. С показването на процентите от книгата, които си минал, пречи на поставената цел. Да, защитниците на устройството ще кажат, че има няколко различни начина, по които да маркираш избрания текст. Въпреки това, четеца е спънка за много от удоволствията, които предоставят класическите томове.

Има други варианти. Например когато бях жури на „Мен Букър” за миналата година, трябваше да прочета над 100 книги. Най-логично беше да ги сложа в четец. От друга страна обаче се притеснявах, че това ще ми попречи да бъда максимално обективна. Според мен, за да има пълна безпристрастност, трябва книгите да се четат отпечатани.

Новите технологии не винаги успяват да предложат въздействието, което би оказала дадена книга в оригиналния си, хартиен вариант. Но от друга страна, те дават много повече сигурност, че историята ще се запази.

Има и друга гледна точка. Печатните и електронните издания се допълват. Като със семейните снимки. Много малко семейства продължават да си правят семейни албуми, в които да лепят снимки. Всичко се прави на компютъра, а и е много по-лесно да занесеш флашка на някого, на който искаш да покажеш снимки, отколкото да носиш цял албум. Въпреки това, хората продължават да проявяват най-ценните си снимки. Колкото повече всичко става виртуално, толкова по-ценни стават физическите неща. Намираме повече и смисъл в това да ги пазим. Предметите и реликвите не бива да се подценяват.

Тази гледна точка може да бъде приложена и в журналистиката. Докато изданието в интернет се чете най-много, то е главното, търговската марка е хартиеното такова. То представя продукта и прави парите.

Едно нещо обаче технологията не може да направи. С други думи – не можеш да обзаведеш апартамента си с това, което ти минава през акъла като подходящо. Примерът е следния: един мой познат прочете на електронен четец „Свобода” от Джонатан Францен. Хареса му книгата и това не беше достатъчно. Искаше да си има собствено копие, което да гледа на рафта си и да си спомня какво е прочел. Затова си купи издание с твърди корици, макар да знаеше историята. И беше доволен.
Според мен, една от най-удачните идеи е да се продават печатно и е-издание едновременно. Хората ще купуват, защото, в крайна сметка, книгата сама по себе си е сувенир.

Това, което сме научили от печатните издания няма да изчезне. Технологията ще го запази. И ще знаем много повече за иновациите и науката от предни поколения. Така че, вместо да се питаме дали книгите са мъртви, трябва да се питаме дали някога са били по-живи.

Фото: thebookshow.skyarts.co.uk

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

119861080_4813861152021280_8683820247403077316_o

Великолепни фотографии завладяха американските читатели

Бестселър, в който липсват Тръмп и COVID‑19, предлага Брандън Стантън Humans ни разхожда по целия …

Един коментар

  1. molgan@abv.bg

    Cool!