Лира Литературно-рекламна Агенция
Сборникът на английския сатирик включва най-доброто от кратката му проза
В творчеството на Джером К. Джером няма нещо, над което той да не се е присмял, макар че животът му хич не е бил весел. В края на 19 в. семейството на бъдещия писател живеело в най-бедния район на Лондон – Йист Енд. Въпреки ограничените си възможности родителите се постарали сина им да получи класическо образование. Уви, и двамата си отишли твърде бързо един след друг, още докато Джером бил ученик, затова му се наложило на 16 г. да стане чиновник в железопътна компания. Трябвало да изхранва себе си и сестра си, така че продължил да се хваща на работа къде ли не, бил помощник готвач, начален учител, репортер, актьор… Именно на театъра е посветен първият му хумористичен сборник през 1885 г. „На сцената и зад кулисите“, а със следващия „Празни мисли на един празен човек“ започнали да го забелязват. Три години по-късно вече живеел в елитния Челси с изглед към Темза. Последвали произведенията, с които днес го познава целия свят, особено „Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)“. По време на Първата световна война 55-годишният писател карал линейка, за да помага за транспортирането на ранените войници. Последните години от живота си Джером К. Джером прекарал в собствена ферма, наречена „Monk’s Corner”, в графство Бъкингамшър. Отишъл си през 1927 г.
Въпреки трудностите или известността, която приживе е имал, той винаги си остава един ехиден наблюдател от своя монашески ъгъл, както удачно е кръстил мястото, в което живее. Благодарение на творци като него хуморът става запазена марка на цяла Великобритания. Това е не просто смях над хората, но и горчив присмех над самия себе си, граничещ с безпощадна самоирония. Сякаш авторът иска да се сравни със земята, но ще го направи след като е похапнал и с пура в ръка. Нека погледнем заглавията на някои от тези 26 разказа – „За лентяйството“, „За яденето и пиенето“, „За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнемеряваваме да направим“, „За вредата от следването на чужди съвети“, „За времето, което губим, преди да се решим да скочим“, „Как да се отнасяме с новобранците“ и т.н. Навсякъде Джером говори невъзмутимо от първо лице, със строго изражение, досущ като стар мърморко, който се е вторачил в ужасна дреболия и я превръща в драмата на живота си, заел е критикарска самодоволна поза и чака да го аплодираме. Пък ние му се е смеем от душа и сърце! Всъщност той на нас.
Изданието на Хеликон, което включва тези несравними примери за човешката гордост и глупост, суета и мързел, и каквито още пороци и добродетели се сетите, е великолепно. То има твърди като ината на джентълмен корици и здраво и естетично като апетита му оформление. Ако ви подразни, което е съмнително, ето как постъпва „с мярка и вкус“ един от героите на Джером К. Джером – „Чичо ми се отърва от булдога. Поднесе го като сватбен подарък на свой близък роднина!“
Текст: Людмила Еленкова
